Утре ще ида на площада сутринта. Отново ще поискам оставка на тези самозабравили се, недосегаеми, често некомпетентни управляващи. И не, не защото смятам, че всичко ще се промени накуп. Нито смятам, че е ”сега или никога”. Нито смятам, че с мирна демонстрация или пък ескалация към насилие, вдъхновена от многочисленост, ще се постигне рязка нормализация.
Не вярвам в призиви с квазивъзрожденски патос. Не съм и съгласен с редица от възгледите и природата на редица от участниците на протестите досега. Но това не са избори - на избори се предлагат, приемат или отхвърлят алтернативи и отговори.
Утре е за всеки един път, когато съм научил за някаква мизерия и съм се възмутил на ум.
За всеки скандал, който просто съм споделил във фейсбук или съм изкоментирал с някой статус.
За всяка небивалица, която съм опитал да направя дори по-небивалица в Не!Новините.
Утре ще е това, което трябва да става винаги, когато властимащите се олеят. Трябва да се научим и да ги научим, че не сме просто цъкащи с език онлайн жители, които се самонадъхваме в сраведливата си правота, събирайки лайкове и сърчица. Те не трогват никого.
Не трогват дебелокожите, не трогват наглите, не трогват тези, юрнали се през просото към това да се уредят с къщи за тъщи, обществени поръчки, мизерийка тук и компромисче там. Тези, които си казват "е, голямата работа, само аз ли съм корумпиран, нека и моето семейство си поживее хубаво", които умножени по безкрай създават омагьосания кръг на агресивна посредственост, в който сме засмукани.
Независимо от партийния цвят, номиналното съдържаните на управляващите и кадровия им облик - те се оливат от много време. Преди избори лекичко обещават да не е така, но веднага след това забравят за реформи, опраскват ги и свинщината се окрупнява с още и още нови начини.
Не вярвам, че утре това ще се промени. Ще спре. Ще се самоарестуват, самообвинят, самоосъдят. Не. Но вярвам, че съдбата на мен, семейството ми, близките ми и родината ми не е въпрос, за който се утешавам само с няколко шернати статуса.
Facebook, Самуил Петканов
