Минах по ”Шипка”. Минавам безброй пъти по нея. Но този път, кой знае защо се замислих за Шипка. И в този момент откъм Ректората идваха 5-6 момичета и момчета, които с блеснали от решителност очи си подпяваха Боят настана, тупат сърца ни, ето ги близо наште душмани!
Казах си - Има надежда за утре! Даже след 10 ноември като че ли нямаше толкова еднодзначна борбена възбуда сред младите!!
Така че за утре: Кураж, дружина вярна, сговорна!
Николай Слатински
