Завърши Студената война. На днешните протести виждаме, че борбата с комунистите и ченгетата мина на заден план. На площада се събират наследници на БКП, националисти, либерална интелигенция. Целта вече не е да се гони призрака на комунизма. Целта е битката за справедливост, за реформа на държавата.
Така оценява ситуацията в България пред БНР културологът проф. Ивайло Дичев, повече от 50 дни след началото на протестите срещу управляващите.
„Фигурата на главния прокурор е само върхът на айсберга. Правосъдната система не работи както трябва. Хората са загърбили старите сюжети и искат промяна.
Все още има хора, които говорят за лустрация. Но кого да лустрираме?
Може би лустрация на друга база? На базата на съдебни решения? Цялата държава трябва да се очисти от хора, уличавани в престъпления, включително и с недобре изпълнени държавни поръчки.“
Независимо по какви причини (може би най-вече здравословни) много българи се върнаха от чужбина, припомни проф. Дичев. Ковид кризата ни затвори отново в границите. Отново се почувствахме общност, обединени от общата територия. Оттам са появи и желанието „да си върнем държавата“, да я реформираме.
„Нека не чакаме пак някой да ни освободи. Да не виждаме Дядо Иван в лицето на ЕС. Управлението на Борисов е възможно и благодарение на тези средства от Европа. С тях той може да захранва общини, приятелски фирми, да купува лоялност.
Надявам се с новата форма на контрол, обвързващ върховенството на правото нещата в страни, склонни да злоупотребяват с евросредства, да се променят.
Политиката се извършва на национална основа. Надявам се да покажем, че сме народ.“
Въпреки че страната ни е осеяна с паметници, не сме бунтовен народ, допълни културологът.
„През утрешния ден няма да има въстание (в социалните мрежи се апелира към "велико народно въстание") , а референдум, направен с крака, с физическо присъствие. Той ще позволи на политическите сили да се пренаместят.
Трябва да сме готови, че ще има протести и занапред. Управляващите трябва да свикнат. Трябва да се уважават хората, които се борят за правата си. Дори когато не сме съмишленици.“
