Масираната акция на НАП и други правоприлагащи и правоохранителни органи срещу Хиполенд, по-малко от два дни, след като собственикът на веригата зае публично критична позиция срещу управлението и действията на МВР на 2 септември, е изчистена форма на репресия по путински образец. Тази акция онагледява много ясно нещо, което съществува от години.
Технологията на натиск и смачкване чрез правоприлагащи и правоохранителни органи, подчинени на правителството, на критични и неудобни на властта хора, на бизнеси, които не са част от хранителните вериги, около управлението, които хранителните вериги, около управлението искат да овладеят или недай си Боже, някой от техните собствениците е решил да подкрепи опозицията. Тази технология на авторитарна репресия е особено силна извън София. Съчетана с умелото практикуване на клиентелизъм по метода на моркова и тоягата, тя прави създаването на организирана алтернатива на тази власт в страната много трудно начинание и помогна на партията на Борисов да се окопае здраво навсякъде извън столицата.
Отвъд конкретната хипотеза, използването на правоприлагащи и правоохранителни органи, подчинени на правилтеството за политически репресии, е категоричен белег за разпада на правовата държава у нас. За това, че ние всъщност отдавна сме някъде там, а може би дори отвъд Унгария и Полша. Но поради перфидността и по-завоалираните методи, с които се действа тук, тъй като като манталитет България е много по-близо до Европейския Юг, отколкото до Централна и Източна Европа, както и поради това, че както и да го гледаме сме в периферията на Европа, разграждането на правовата държава в България остана дълго време извън фокуса на внимание на европейските институции, а до голяма стенепен и на различните специализирани европейски и международни неправителствени структури, ангажирани с проблемите на върховенството на правото.
Затова вероятно помогнаха и широко затворените очи на някои европейски ментори на г-н Борисов, за които това, че той не предизвиква открито върха на ЕС, както това правят Унгария и Полша, беше достатъчно, за да не виждат, че в България има ерозия на правовата държава, съпоставима с процесите в двете открито уличени в погазването на ценностите на ЕС държави.
Добрата новина в цялата тази нерадостна ситуация, до която стигнахме е, че вътрешният и външният комфорт на управлението Борисов да свои държавата в своя полза и в полза на веригите от хранени хора около него приключи. Очевидно е, че в страната въпреки годините на масова корупция, овладяване на държавата от корупционери, насищане на политика, медии, публична администрация с хора, които очевидно нямат проблем с корупцията или живеят от и чрез нея, все пак има критично малцинство хора, които не са загубили чувство за добро и справедливост, които споделят истински демократични ценности и мислене и са готови да се борят, за да не стане окончателно България авторитарна държава по путинов образец на Балканите. Ситуацията в България и протестите на гражданите, които не искат да живеят в безвремието на Борисов, влязоха трайно във всички големи европейски медии и станаха повод за насочване на внимание към страната, за задълбочени анализи и за критики към бездействието на европейските институции и на ключови държави членки, като Германия, които очевидно досега правеха заслон на българския Орбан.
През следващите дни предстои да излезе първият общ годишен доклад за върховенството на правото в ЕС и има всички причини да смятаме, че той най-накрая ще отчете, че България са налице елементи на криза на правовата държава, които поставят под въпрос съществуването на европейска демокрация у нас. Не трябва обаче да имаме илюзии, че проблемите на правовата държава тук могат да бъдат решени отвън. Тяхното решаване може да стане само отвътре и само, ако критичното малцинство хора, които не се пречупиха, сгънаха и вписаха в безвремието на Борисов, които не трърсиха и не намираха причини да станат част от „добруването“ на това управление, които не загубиха вяра, че България може да бъде нормална европейска държава, получат достатъчно категорична подкрепа от обществото, за да наложат необходимите решения.
Facebook, доц. Христо Христев
