Вестник "Култура", бр. 3 от 17 януари 1997 г.: Плачете за поругания символ на българската държавност, за изпотрошените му джамове и за петстотинте милиона лева причинени щети и зарари. Вайкайте се, че България била вече друга и че демокрацията в нея потъва. Хвърляйте кал и храчки върху освирепялата тълпа, върху лумпените, дегенератите и вандалите.
Вийте венци на доблест и на чест върху каските на достойните мъже, които с гърдите си отстояват на напора на тълпата срещу гражданския мир, законността и държавата.
Плачете, хулете, хвалете, та поне да се разбере що значи за вас граждански мир, законност и държава.
Граждански мир – осем милиона души да кротуват и мълчат, докато ги грабят и лъжат.
Законност – средство, чрез което агнето омършавява още повече, а вълкът налива двоен врат.
Държава – вътре в страната машина за държане на осемте милиона в страх и покорство, навън отчаяно лутане в търсене на опекун. Обичате, зная, и думата „цивилизован“, а изразът „цивилизован диалог“ не слиза от устата ви.
Какво значи за вас цивилизован диалог стана ясно, докато биехте студенти, пеещи и танцуващи студенти. Бихте децата ми, което според скромните си сили докрай няма да ви простя.
И когато част от тези осем милиона грабени, лъгани, унижавани дaдѐ знак за недоволство, веднага ги обявявате за тълпа, а когато някой запрати камък към сградата на Народното събрание, веднага го обявявате за вандалин.
А как, моля, да застане пред тази сграда? Да ѝ свали шапка, що ли? Поругали били Народното събрание...
Българското Народно събрание досега многократно е бивало поругавано – и не отвън, а отвътре. За последен път от депутатите, надути и самоуверени в досегашните заседания, жалки и разтреперани сега, когато едва се измъкнаха от хорския гняв, щом започна заседанието на същинското българско народно събрание.
Тогава за какво леете сълзи? За черчеветата на Народното събрание или за духа вътре в него?
През строшените прозорци на българския парламент ясно се видя как и за какво демагогията на модерната държава използва красивите думи конституционализъм, законност, правов ред, социален мир и прочее от този род.
Да излезеше сега Маркс от гроба, щеше да ги нарече новия опиум на народите – средство за залъгване и притъпяване на борческия порив на сиромасите и обезправените. И ако някак не се залъжат, да бъдат пребивани и избивани в името на същите тези красиви думи.
Българите имат право да връщат обратно камъните, с които ги замерят и млатят господарите им.
Никола Георгиев, преподавател в университета
„Свети Климент Охридски“
