Честит Ден на Съединението и празник на Пловдив! Най-големият български град и естествен център на живота в страната ни тогава, който се отказа да бъде столица, за да е обединена България.
А когато днес се поздравяваме за празника на Съединението, нека си дадем сметка, че от дежурни и банални поздрави нямаме никаква нужда. Още по-малко от властническо лицемерие и опити да ни баламосват изчерпани политици, които се опитват да тушират критикиката срещу тях под клиширани фрази за съединение, единение и сродни формулорвки, написани от другиго.
В една свободна държава общност е възможна трайно само на основата на споделени ценности. На свободата на личността и обществото, на равенството на всички пред закона, на превеса на общия пред частния интерес, на справедливостта, гарантирана от честно правосъдие.
Ако през 1885 година е стоял въпросът за съединението на разделените части от България в една държава, днес стои въпросът за действителното ни обединението около ценностите на свободното общество и държава, които са записани в Конституцията, но от които през последните повече от 10 години твърде много се отдалчихме.
Настоящото управление имаше достатъчно време, за да способства за обединението ни около такива ценности, за утвърждаването ни като пълноценна европейска демокрация. Но не само не успя, а стана причина за ерозирането на правовата държава, за тежко разделение, което с действията си от последните дни и седмици още повече задълбочава. Нещо повече, свидетели сме на целенасочено погазване на последните останки от правовата държава, за да се съхрани властта и облагите от нея.
Затова, единственият път към преодоляване на разделението и консолидирането на достатъчна част от българското общество около общи ценности, които гарантират нормалното ни съществуване като свободна общност от хора, основана на нормален правов ред, независимо от един или други различия между нас, е тези, които изчерпаха и своиха времето, което имаха, да отстъпят и да отворят пътя за нов избор, които да гарантира, че няма да живеем във фасадна демокрация.
Facebook, доц. Христо Христев
