Диктатурата (на латински: dictatura) е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други). Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.
Нарушаването на човешките и гражданските права – това често се случва при диктатурите, защото управляващата партия или класа иска да запази властта си. Варират от ограничаване свободата на словото до жестоко преследване на политически опоненти, или цели общности.
Зависима съдебна система – игнориране на етични принципи; отмяна на презумпцията за невинност; отмяна на личните свободи (по-често се свързва с масови арести и селективни амнистии); произволна намеса в правото на собственост, конфискации; няма независими съдилища, съдиите са обвързани с инструкции; наличие на държавна полиция и прокурори с политически цели;
Цензура в пресата и медиите – ограничаване на свободата на изразяване (например критикуването на политическа институция се оценява като държавна измяна или съответно обида на кралското семейство), сплашване или арестуване на политически опоненти хора, класифицирани като „ненадеждни“.
При почти всички диктатури, вестниците са забранени или контролирани. Хората са манипулирани по много начини – чрез вестници, радио, телевизия и интернет.
Манипулирани избори – в съвременните демокрации, изборите са универсални, свободни, равни и тайни.
Наличие на тайна полиция – при повечето диктатури има полиция за сплашване на политическите опоненти.
Източник: Уикипедия
