Филчев проговори. Оказа се, че не се е запилял някъде по света, след като дезертира от посланическия си пост в Казахстан и зачезна в неизвестна посока.
Тук бил, кротко мърдал ушички на Първа частна улица – тази с бариерата, показана наскоро по всички телевизии. Улицата на баретите, където обитава внушителен апартамент в респектиращо съседство с Трактора и Хамстера; в билдинг, собственост на същите (злите езици твърдят, че те му били подарили и апартамента).
"Аз не съм в такива отношения с тоя гном смрадлив Атанасов, нито пък с неговата оперетна фигура Емануил Йорданов, че да ходя да ги моля. Не съм ги молил, нито са ми на ранга, нито са ми близки – как ще ги моля? Вие дойдохте ли мен да ме помолите – не, защото не се познаваме. Аз с тях не съм близък, за да ги моля.” Никола Филчев, бивш главен прокурор на България; бивш посланик на същата в Казахстан
Горните думи са добра илюстрация за табиетите на Филчевата реч, която винаги се е радвала на сериозно медийно внимание. Надявам се, че всички си спомнят някогашните му още по-колоритни изяви – например случаите, в които псуваше депутати на майка – или в които обясняваше на журналисти, че бил плод-зеленчук. Или примерно думите му по адрес на Брус Джаксън, чиито заслуги за присъединяването на България към НАТО бяха наистина неоценими: “Този Джак Бруксън е някакъв международен шмекер, който се взема насериозно.”
Или – за да добием представа за гилдийния сленг на прокуратурата, можем да си спомним епитетите на неговата дясна ръка Спартак Дочев по адрес на същия този Брус Джаксън: “обикновен подлец”, “вонящо влечуго” и “миризлив мушморок”. И обобщението: “Внимавай в картинката, мушморок такъв! Българският народ няма нужда от лъжци и мошеници!” Защо така? Ами просто защото Брус Джаксън си беше позволил да изрече публично мнението си за главния прокурор на България – и да изрече безспорната истина, че Филчев и неговото обкръжение работят повече в полза на престъпниците, отколкото в полза на държавата.
Та и сега така. Само да напомня – въпросния “гном смрадлив Атанасов” наистина не беше сред любимците на Филчев – особено след като през април 2000 г. в съвместна операция с чуждите тайни служби задържа на бургаското летище украински самолет, контрабандиращ оръжие за ембаргова Еритрея – за което получи благодарности от ООН. Филчев, който по това време беше на посещение в Украйна, с факс до бургаския окръжен прокурор освободи самолета да си лети по живо и по здраво, и заведе дело срещу ген. Атанасов. То не остана прецедент: в рамките на своя мандат Филчев заведе и още две чисто манипулативни дела срещу въпросния “гном” – като най-накрая успя да го прибере в следствения арест.
Всъщност долнопробното прозвище “гном” е взето наготово от кодовото наименование на една скандална разработка на НСС, разпоредена отново от главния прокурор, в която бяха подслушвани депутати, журналисти и политици. Специално назначената по повод нейното провеждане парламентарна комисия стигна до закономерния извод, че разработката е абсолютно незаконна и неправомерно образувана.
Въпросното висшочайшо прокурорско проговаряне е по повод възможността Филчев да бъде подведен под отговорност заради прокурорския чадър, разперен над Алексей Петров и неговата престъпна група. Поради което отговорите му на постоянните въпроси на журналистите за това дали е близък с арестувания гангстер са далеч по-малко цветисти, но пък изпълнени с неприкрито раздразнение и уплах. Ето как отговаря на въпроса какви са отношенията му с Алексей Петров: “Дай да приключваме, казах ви, не е ваша работа, дай да приключваме.” Но е далеч по-словоохотлив, когато искат да коментира обвинението на Нанка Колева, вдовицата на убития върховен прокурор Николай Колев, че е лично съпричастен към това убийство: “Мен какво ме.. Е, някои там използват нещастието на тази женица, за да провеждат някаква... пършива кампания срещу мене.”
Кои провеждат тази “пършива кампания”? Ами ето ги: “Ами Костов и сие, тия, дето ограбиха държавата. Дето продадоха държавно имущество за 30 млрд. долара, а обратно в хазната влязоха 3 млрд. долара. Останалите къде са? Къде са - в джоба му, на него и дружинката му.”
Ето значи къде било заровено кучето. А защо не е хванал Костов и защо не го е тикнал в затвора, като е такъв бандит? И за това си има съответното логично обяснение: “Защото като истински циганин, през три ведомства - намесени са Министерство на финансите, Министерство на транспорта, Агенция по приватизация, не можеш да ги хванеш, като тръгнеш да търсиш документите – няма ги.”
Та това е то. Речникът на един главен прокурор на република България. Психиката на един върховен магистрат, натоварен с тежката мисия да въздава справедливост. Не знам защо, но някак си не мога да избягам от чувството, че чета в. “Шок”. Или в краен случай “Галерия”. И би трябвало да ми е смешно, но не е. Защото редом с въпроса как българската държава допусна един гангстер да бъде сивия кардинал в най-могъщата й служба за сигурност, стои и въпроса как и заради кого стана така, че търпяхме тази убога фигура цели седем години да излага страната ни, правейки се на главен прокурор.
Знам, че всички ще скочат със същия онзи пошъл патос, с който сега говорят за Алексей Петров – измествайки дебата от това кой разпъваше непробиваеми чадъри над него към това кой го бил зачислил като сътрудник в НСС. Ще питат: кой го направи главен прокурор. Знам кой и съм го писал неведнъж: само че този отговор не изчерпва въпроса.
И не изчерпва въпроса, защото самата наша търпимост и/или страхливост поражда нови и нови въпроси около тези два казуса. Няма отговор на въпроса например защо когато през късното лято на 2002 г. заявих по националното радио, че СДС би трябвало да се извини на българския народ за двамата главни прокурори, станали такива с неговата подкрепа, получих отговор под формата на огромно интервю на Надежда Михайлова в “Труд”, озаглавено “Някой иска да ме скара с Филчев”. Интервюто, заради което подадох оставка като зам. председател на СДС.
Нямам отговор защо след като безобразията на главния прокурор бяха казани и доказани – включително с документални доказателства – всички политици се потриваха, извръщаха поглед и малодушно пасуваха. Включително персонално отговорните за назначението Филчево. Защо, вместо да изразят насъщната и разбираема политическа воля, ме канеха по кафенетата и ми обясняваха, че всъщност Филчев съвсем не е луд – и не е чак толкова неприемлива фигура.
Защо и до днес им е по-интересно не как се стигна до срамния казус с Алексей Петров, а кой и кога го бил курдисал в тайните служби – и този интерес се проявява от страна на хора, които иначе с удоволствие си пият кафето с неговите медийни ортаци – като Явор Дачков например. Или как и защо един иначе нормален човек и бивш мой приятел – като последния споменат – може да падне дотолкова, че да обслужва медийните интереси на такава фигура – все едно срещу колко щедро заплащане прави това...
За мен това са тежките, болзенените въпроси. Тези, които няма как да бъдат отминати. Иначе, разбира се, би могло да бъде весело. Политическата менажерия предлага редки зверове – гледайте и се забавлявайте! И Филчев ей ви го на: отново на показ, в цял ръст, направо кърти мивки, друго шоу не ви трябва, тоя направо и Слави ще отнесе...
Едвин Сугарев
www.svobodata.com
