На днешния ден през 1964 г. с указ на Президиума на народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн - ”Мила Родино”.
Основа на музиката и текста е песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 година. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 година.
Настояща версия на химна:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме "Мила Родино" за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите.
Петко Стайнов е освободен от комисията и "Мила Родино" става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.
Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров.
