Колкото по-малко ме познава човек, толкова повече ме разубеждават да не продължавам. Вижте, на тази земя има непоколебими хора. Аз не съм някакъв като Бойко, едър с мускули и т.н., малък, дребен старец съм, на 63 години, но аз съм непоколебим откакто се познавам и няма кой да ме спре към това, към което съм тръгнал. В момента правя обратно броене.
Това каза пред Фрог Нюз Димитър Василев, който вече месец е в гладна стачка и в очакване на оставката на премиера Бойко Борисов. Той е природозащитник, активист и създател на „Училище за природа“ в село Влахи в Пирин. От дълги години се бори за спасяването на креснеското дефиле и срещу унищожаването на природата при строежа на АМ „Струма“. За стачката му напомни неговия приятел и състудент доц. Стоян Бешков от природонаучния музей към БАН, който пък бе един от арестуваните на протестите на 2 септември.
Ето какво ни сподели Василев за убежденията си и за стойността на достойнството:
Първо искам да Ви попитам как сте, защото днес е 30-тия ден от Вашата гладна стачка, която започнахте в подкрепа на протестите и искането за оставка на Бойко Борисов?
Точно така е. За сега съм добре. Ще видим как ще е нататък. За сега съм се настроил поне 40 дена да спазвам това.
Колко мислите че ще продължи всъщност?
Няма представа. Някои хора са нагли и винаги могат да намерят начин да се измъкнат, само че положението вече е такова, че няма на къде да отстъпваме. С Кресна например се занимаваме вече от 20 години.
Знаете ли за други хора, които също като вас са обявили гладна стачка и по този начин изразяват протеста си и разочарованието си?
В момента не, не знам.
Разбрах, че имате рожден ден скоро. Очаквате ли приятели и съмишленици.
Да, в петък имам рожден ден, чакам приятели.
Много малко се знае за вашата протестна позиция. Това бе причината да ви потърся. Надявам се да получите повече подкрепа и хората да разберат, че това което сте предприели е сериозно. Получавате ли подкрепа?
Благодаря ви за което. Какво да Ви кажа, веднъж дойдоха от една телевизия тук, след което Бешков каза по бТВ за мен, така че от телевизиите не много, въпреки че, както знаем българския народ се интересува най-много от телевизионното време. За това и тези хора го владеят до съвършенство.
От информацията за Вас и това което правите в „Училище за природа“ в село Влахи научих, че всъщност доста отдавна имате, меко казано, негативно отношение към управлението, не само заради унищожаването на природата в Кресненското дефиле. Всъщност и друг път сте протестирали. Тази гладна стачка ли е най-радикалното ви действие до момента?
Това е поради моята невъзможност да бъда в София и да подкрепям там протестите. Поради тази причина аз реших да предприема това нещо. Тук се грижа за 90-годишната си майка, която няма как да оставя ида отида в София. Още от април месец тя е при мен, за да не стои там с опасността от тези вируси. Аз просто не мога да отида, заради това имах и високо кръвно, защото се чудех какво да направя. В момента, от третия ден в който започнах главната стачка, вече съм с кръвно като на младеж. Нищо, че съм на 60 години.
Излиза, че добре ви се отразява да протестирате
Фактът, че се опитвам да правя нещо, а и както се казва – духът ми е пълен. Вярвам, че ще издържа доста дълго време.
Да разбирам ли, че до момента не сте имали нужда от медицински преглед или помощ?
Не, нямам. Аз цял живот съм бил здрав и твърд. Свикнал съм да си наблюдавам тялото, свикнал съм да си наблюдавам кое как ми е. В момента смятам, че нещата са под контрол. Имаше някакви препятствия на 8,9,10 ден, в които нещата бяха по трудно. В момента се чувствам, както се казва, да векувам, което най-вероятно е илюзорно усещане, тъй като тялото на човек не е способно на това.
Нямате ли усещането, че управляващите също са с нагласа да векуват?
Категорично го знам, че това е така. Бойко Борисов до сега е правил всякакви финтифлюшки само и само да остане на власт, но се надявам, че в момента самият той вижда, че е близо до времето, когато трябва да каже „сбогом“ на управлението на България.
Смятате ли, че ще подаде оставка?
Аз смятам, че този човек си отива. По какъв начин ще си отиде - няма си на представа. Ако има малко доблест и акъл в главата - ще подаде оставка. Ако наистина го е страх, че има нещо, което трябва да изпълни, защото е човек с много зависимости, което едва ли някой в България не знае, че е така. Едва ли някой в България смята, че той сам си е сложил генералския чин, или че сам се е издигнал или че е сам във всичко това, което се е случило, поради невероятния му интелект, интуиция и начетеност и т.н. Повече от ясно е, че поставено лице и кукла на конци.
А в такъв случай мислите ли, че с неговата оставка нещата ще се променят, ще се намерят хора, които са достойни да управляват държавата и ще започне промяна?
България има, има. Проблемът е, че младите и интелигентните хора нямат достъп, тъй като сме една завладяна държава. Едва ли някой се съмнява, че в България мафията управлява всичко. Просто не мога да повярвам, че някой си мисли, че не е така. Трябва да е някой, който е със съвсем, съвсем, съвсем затворени очи, за да не вижда какво се случва и ограбването на тази държава в продължение на десетки години.
Опростачването на тази страна, поддържането на едно просташко ниво, което да бъде показателно и всички да си казват, аха и този е прост като мен. С една дума чалгаджийсквото отива на зле.
Мислите ли, че от там където сте в момента във село Влахи – сред природата и с креативните неща, с които се занимавате се вижда по-ясно това, което е в София, мерзостта и наглостта на хората, които управляват?
Не смятам, че има някакво специално място, от което да се виждам нещата. Има хора, които виждат неща. Просто има хора, които мижат със сила, само и само да не видят. „Denying all the way“ – отричайки всяко очевидно нещо, само и само да си запретнат ръкавите и да свършат някаква работа. Няма как ако не се хванем всички, няма значение кой на какво ниво е. Някой може да е грънчар, някой може да е учен, някой може да е полицай, военен, каквото и да е. Всеки един от нас трябва да де някакъв процент от своето време, от своя интелект за креативност, която да се за държавата. Иначе няма как да стане. Ако ние продължаваме да си седим, бъркайки или в носа, или в джобовете си, оглеждайки се на ляво и дясно и мислейки, че някой ще ни оправи България – няма как да стане. Всеки трябва да се захване.
От толкова години се занимавам с природозащита, още от преди промените в България, със същия този, човек, когото и Вие споменахте – доц. Стоян Бешков и с един друг колега – Христо Николов, който после основа „Зелени Балкани“ в Пловдив. С тези двама човека примерно стартирахме инициатива за спиране на кампанията за избиване на мишките чрез отрови със самолети. Това беше през 88 -89-та година. Никъде по телевизия или вестници не желаеха да ни пускат. Като отивахме по институции да обясняваме ни питаха: „Какви сте вие?“. Ами ние сме биолози. „Ама организация?“, защото тогава трябва да си в някаква стройна организация срещу БКП, а ние сме студенти, току-що завършили, което беше недопустимо. „Къде са вашите преподаватели?“, а нашите преподаватели ги беше страх. Един каза, че ще си загуби членската карта за биологичния институт ако ни подкрепи, а ние сме младежи и нищо не губим. Това е отделен въпрос – дали един млад човек не губи бъдещето си, защото се изправя пред една страшна машина. Тогава се бяхме изправили, защото те бяха видели една възможност, направиха един национален комитет за борба с полевците и започнаха едни командировки в Западна Европа, изкупуване на бойни отровни вещества и след което със жито и други примамки ги смесваха и ги разпръсваха със самолети. Това което се случваше в природата беше убиването с хиляди, със стотици хиляди на гъски, патици и какво ли не. В България тогава се пазеше тайна за много неща. В някакъв момент на Гарелов му писна да му висим на главата и пита дали може да се снима. Отговорихме – ама разбира се, полето е пълно е с умиращи животни. Накрая по телевизията излезе нещо. Веднага започнаха да ни разследват, разбира се, от службите, които и до ден днешен са водещи в България.
Да ви разбирам ли, че сравнявате времената тогава и сега?
Става въпрос за едно задкулисие и за едни хора които управляват държавата, без въобще да ги виждаме кои са. Примерно сега са техните наследници и съответни и разни подпрени хора от различни фирми.
Последно да Ви попитам убеждават ли Ви близки и познати да прекратите гладната си стачка?
Колкото по-малко ме познава човек, толкова повече ме разубеждават да не продължавам. Вижте, на тази земя има непоколебими хора. Аз не съм някакъв като Бойко, едър с мускули и т.н., малък, дребен старец съм, на 63 години, но аз съм непоколебим от както се познавам и няма кой да ме спре към това, към което съм тръгнал. В момента правя обратно броене.
Интервю на Диана Йонкова
