Накъде върви България днес? Този въпрос доби ново измерение след острия режисиран сблъсък на 2-ри септември. Едва ли има хора, извън заинтересованите да се брани статуквото, които да не осъзнават нуждата от системна промяна в страната ни. Твърде дълго живеем в среда на контролирана бедност и обслужване на клиентелистки интереси без дългосрочна програма за просперитет и утвърждаване на авторитета на държавата ни.
Автентично протестиращите хора на улицата искат именно тази промяна – управление, което ще осигури среда за достоен живот на тях и децата им. Сигурна съм, че и полицаите искат това. Те обаче изпълняват инструкциите на властта. Много се надявам по време на утрешния протест в името на общото ни добро бъдеще да не си позволят да бият по команда хората с плакати и мотивация "Искаме да искаме да живея в България".
Ние разпознаваме механизмите за манипулация от опита ни през 2013 и симетрични процеси в други държави днес. Струва си да се осветлят някои от аспектите й, за да може да изпълни мисията си този колективен подем за промяна:
Пред очите ни се извършва нечестна подмяна на мотивацията за протеста на много нива и умишлено противопоставяне на хората през стимулиране на омраза и страх.
Гласовете зад мегафоните, канещи за насилие и мъст, подменят автентичната причина хората да са на улицата вече два месеца.
"Патриотичните", рушащи, гастролиращи по команда агитки целят да омърсят лицето на протеста и да отблъснат хората, които отстояват бъдещето си.
Армия от "адвокати" на властта пророкуват от телевизионните екрани разпад и крах след падането на правителството с мантрата, че няма алтернатива.
Разговорът за бъдещето е подменен от обговаряне на тревожното настояще и реминисценции към миналото.
Същественото е, че целият букет от тактически актове за обезсилване на протеста цели да смени наратива на днешния ден - да затвърди убеждението, че Българинът е жертва, а не народ, който подобно на много други днес, има предизвикателства за преодоляване и силата да намери решения.
Аз вярвам в колективната сила и мъдрост на хората и в това, че няма да попаднем в клопката на полит-инженеринга този път – промяната е необратима, защото е автентично подкрепена. Вярвам го, защото зная, че родените в свобода и носещи свободата в изборите си, независими, познаващи тенденциите в света българи са на протеста днес и ще задават дневния ред на България утре.
И нека не забравяме - протестът и целената оставка са само първа стъпка. След нея е нужен градеж – дълбоки непопулярни системни реформи, които изискват приноса на всеки. Приносът е в това да подкрепим новаторството като норма и да учим всеки ден. Приносът е и отказ от измамното удобство на ‚кратките пътища‘ за осигуряване на личното благо за сметка на другите. Приносът е в отговорност към думите, защото всичко казано днес гради или руши портрета на България. Той е и в това да приемем, че сме различни и живеем заедно – днес и в утрешния ден. Най-вече – да си поставяме високи цели по стандартите на света и да ги следваме със самочувствието и отговорността на хора, които разбират и създават от България решения за предизвикателствата на света – с бизнесите, идеите и изповядваните ценностите.
Дръжте посоката на градивното, приятели! Не влизайте в безпринципни съюзи. Бъдете будни и пазете независимостта и името си. Заради утрешния ни ден - на промяна през съзидание на тази България, в която ‚искаме да искаме да живеем‘.
Ссаша Безуханова
