Природните ресурси на Източното Средиземноморие могат да предизвикат война в блока НАТО. Турция, Гърция и Кипър отново са готови да се сблъскат помежду си, този път за контрол на богатите на въглеводороди шелфове.
Резултатът до голяма степен ще зависи от позицията на Брюксел. През последните години Анкара провежда открито ревизионистична външна политика. Ефективно анексира Северна Сирия. Турските войски влязоха в Либия, където президентът Ердоган прекрои картата на морския шелф в своя полза.
Това не зарадва не само съседите му в региона, но и далечна Франция, една от водещите държави в Северноатлантическия Алианс. В същото време Турция демонстрира, че отново е готова да се бори за ресурсите на континенталния шелф с Гърция, която също е член на НАТО, пише още pan.bg.
Турското Министерство на отбраната заяви: „Решени сме. Силата на турските военноморски сили и молитвите на 83 милиона души са с нас. Провеждаме научни и технически изследвания в областите от морската юрисдикция на страната ни". Проблемът е, че Анкара смята териториите, официално признати от ООН за Гърция и Кипър, за свои. Телевизионният канал Al Jazeera, собственост на съюзния на Турция Катар, заключава, че президентът Ердоган е готов за "пълномащабна военна конфронтация". Гърция и Турция, въпреки факта, че са "съюзници" в НАТО, вече са се били помежду си през 1974 г. след военния преврат в Кипър. Анкара изпрати армия и флот на острова и всъщност анексира част от територията му, създавайки Турската република Северен Кипър (ТРСК), която не е призната от никой освен от нея.
Това не пречи на ТРСК да съществува през всичките тези години. За готовността на турците да използват сила срещу гърците свидетелства фактът, че флотът им вече е в Източното Средиземноморие, а десетки танкове, бронетранспортьори и военни камиони се изпращат до сухопътната граница.
Атина, от своя страна, изкара на границата над хиляда танка.
Ако в морето турският флот е много по-силен от гръцкия, то по отношение на армията всичко не е толкова просто. Анкара и Атина имат оръжия с приблизително съпоставимо качество.
Турците имат числено превъзходство, но трябва да се знае, че техните полеви армии са разделени на четири големи части, охраняващи съответно европейската част и проливите, границата със Сирия и Ирак, границата с Грузия и Армения, както и Егейско море и непризнатата република Северен Кипър. За разлика от гърците, турците са получили истински боен опит и са добре обучени.
И двете страни на евентуален конфликт са силно мотивирани, благодарение на дългата историческа памет.
Военният бюджет, с който разполага Анкара, е няколко пъти по-голям от гръцкия, което би могло да повлияе при продължителен конфликт, но Атина този път едва ли ще остане насаме с Турция.
ЕС и НАТО наистина не харесват изключителната експанзионистка дейност на президента Ердоган и реваншистките настроения в турското общество.
Европейският съюз вече предупреди Анкара, че рискува да бъде изправен пред санкции, които ще бъдат насочени както към конкретни лица, така и ще усложнят разработката на енергийните ресурси на морския шелф.
Като се има предвид, че след откриването на 320 милиарда кубически метра газ в Черно море Ердоган явно не е против да се утвърди на енергийния пазар в Южна Европа, подобни ограничения трябва донякъде да охладят неговата гореща глава.
Ако това не помогне, най-вероятно НАТО ще подкрепи Гърция в случай на "пълномащабна военна конфронтация", тъй като ЕС очевидно не се нуждае от възраждането на "Османската империя-2" в съседство.
