Борисов казал в село Петърч, че мафията искала да го свали от власт. Очевидно към параноидната шизофрения се е прибавил и Ганзеров синдром… Подозирам, че или има тежък здравословен проблем или се опитва да се измъкне от съдебно преследване, което неминуемо ще се случи съвсем скоро.
От друга страна подобно пропадане предизвиква спонтанна състрадателност, защото е все по-ясно, че съуправленците и аверите му в краденето, ще си изтрият ръце с него, за да спасят смрадливите си задници.
Преди време големият изследовател на мафията Антонио де Бонис доказа, че мафията от нов тип укрепва върху държавните ресурси и институции, запазвайки за себе си правото на насилие. Налага го чрез същите институции и частни полувоенизирани структури. Сред примерите за налагане на подобен модел е и България. Доста късно осъзнахме това.
Пеевски, Доган и Борисов първо отслабиха държавните институции, след което ги превърнаха в свой инструмент. Техни кадри заеха важни постове в държавата, комбинирайки хоризонталните и вертикалните схеми, изтласквайки гражданското общество в периферията.
Демокрация в български вариант не само не гарантира борбата и унищожаването на мафията, а улеснява нейното разрастване. Автократичното управление направи този процес още по-успешен.
Демокрацията означава преди всичко действащи и ефективни институции. Тук мафията успя да проникне в самия връх на управлението – правителството, а парламентарното мнозинство бе подчинено да обслужва интересите на този кръг.
Корпоративният сектор също бе подчинен на престъпния управленски модел и кръгът се затвори.
Представете си сбирка с участници: премиерът Борисов, почетният председател на ДПС Доган, депутатът-олигарх Пеевски и Х-собственик на сериозен бизнес. Или същият формат, но с още един-двама от специалните пълномощници на босовете. Извиканият предприемач бива убеждаван да отстъпи голяма част от бизнеса си на Пеевски или друго посочено лице. Борисов и Доган – арбитри. Намеква се, че ако не склони, може да загуби всичко. Едно обаждане до главния прокурор и следва размазване.
Не ви ли прилича на сбирка на донове? Български вариант, защото в световната история на мафията няма примери донове да са „заседавали“ с министър-председатели, депутати и лидери на политически партии. Договарят се помежду си и внимават, да не попаднат във фокуса на службите, прокуратурта и гражданското общество. Защото попаднат ли - дотам са. Тук гражданите внимават да не попаднат във фокуса на мафията и държавните институции, защото лошо им се пише.
Подобен модел на частно-държавна мафия по естествен начин затруднява и обезмисля борбата с корупцията. Самият модел е дефиниция за корупция. Което пък води до адаптиране на законодателството в интерес на въпросните кръгове. Добавете пълното превземане на правоохранителната и правораздавателната системи. Хватката става желязна и смъртоносна. В буквалния смисъл.
Във всички държави има организирана престъпност, но тя е във война с държавата – къде по-успешно, къде по-малко. Тази война се води от векове. В България се води война с неудобните на мафиотизираната върхушка. Примерите с връзките между Борисов, Доган, Пеевски, Цацаров, Гешев и пр. вече са омръзнали. Обществото като че ли свикна с тази ужасяваща реалност, както сме свикнали с боклуците покрай блоковете и чиновническото безсърдечие в учережденията. Във всяка демократична държава разгрома на банка или фирма със стратегическо значение като „Булгартабак“ ще бъде веднага разследван детайл по детайл и виновните отдавна щяха да са в затвора. Тук прокуратурата дори не понечва да извърши поне формална проверка. Дори обратно – съучаства в погромите.
Често анализатори правят сравнение с рукия модел, кото е наричан пост-комунистически и олигархо-мафиотски. Но дори там президентът Путин уволни генералния прокурор Юрий Чайка, за когото има огромни съмнения за корупция и още петнайсетина висши магистрати. Просто ги изгони.
Допреди няколко десетилетия обществото знаеше, че държавата и престъпността са в антагонистични отношения. Неслучайно децата играеха на апаши и жандари, деляха групите на добри и лоши. Днес ситуацията е размита до абсурдност, а лошите станаха пример за власт и богатство. В масовото съзнание трайно се проектира, че престъпността не просто оспорва правото на насилие на държавата, а овладя и двете. Което е брак по сметка между вертикалната и хоризонталната система на управление. Мафиотският модел вече е факт, независимо как ще го наричаме и дали ще се цупят управляващите. Българската мафия не само не може вече без държавата – тя е държавата. Снимката на премиерското чекмедже с пачките, златото и пистолета се превърна в лого на мафиотизираната държава, емблема, герб…
Навсякъде държавата, полицията и магистратурата са мишена на мафията, а тук са едно цяло. Мишените са бизнесмени, мадии и журналисти, опозиционни политици и недоволни граждански активисти. Толкова тази пирамида е невероятна, че в Брюксел евроначалниците още не могат да проумеят какво точно се случва у нас. От една страна имат грубоват премиер, който се хвърля да ги прегръща без да разбира и една дума, която му се казва. От друга страна повече от два месеца стотици хиляди са на площадите с скандирания „Оставка!“. Те дори не могат да смелят факти, които очевидно разкриват мафиотската същност на българското управление.
Затова воплите на все още премиера, че мафията искала да го свали от власт, са много по-близко до медицината, отколкото до всеки друг жанр… Дон Борисоне, както би се пошегувал някой бъдещ автор на комедиен филм или пиеса по темата, сочи с пръст нанякъде и се жалва… Забележете: в Петърч…
Допреди година Бойко Борисов смело крачеше през минното поле от гафове и скандали, разкриващи същността на неговото управление и зависимостите между доновете във властта. Натрупванията по естествен начин изкараха хората на улицата. Те са отвратени от моралния разпад на управляващите и жестоко опростачване на средата, в която живеем. И Борисов започна да стъпва върху мини.
Това вече стана ясно и в чужбина. Стигна се дотам американското издание „Politico“ да публикува статия със заглавие: „Как България се превърна в мафиотската държава на ЕС?!“. Запознатите знаят, че когато в това издание излезе подобна характеристика за даден режим, това най-често е знак за неговия край.
Като реакция Дон Борисоне посетил Петърч. Дали мафията се ориентира към бизнеса със зеле?...
Д-р Димитър Попкутуев
