Държавната администрация малко познава закона за обществените поръчки, тъй като текучеството на кадри е голямо. Това е една от причините за нарушенията при тези процедури, което не е в интерес на обществото и държавата.
Това каза по БНР Валери Апостолов, член на Сметната палата и председател на управителния съвет на Националния институт по обществените поръчки.
Според него една част от нарушенията се правят и умишлено.
Апостолов припомни, че по закон в рамките на одита на финансовото управление Сметната палата проверява цялата процедура по обществените поръчки и когато има нарушения ги изпраща на прокуратурата.
За периода от 2008 г. до средата на 2009 г. са изпратени и над 100 сигнала до Агенция "Държавна финансова инспекция" за налагане на санкции, допълни Апостолов.
По неговите думи едно от най-честите нарушения е опита да се наруши законът, като обществената поръчка се разделя на части. В резултат на това за идентични или сходни дейности се сключват множество договори с изпълнители, които се избират при по-облекчен ред. От Сметната палата са попадали и на неактулизирани вътрешни правила за провеждане на процедури за възлагане и контрол.
Теменужка Петкова от Агенция "Държавна финансова инспекция" каза, че всяка година структурата проверява между 1100 и 1500 поръчки. През 2007г. са съставени 1739 акта за установяване на административни нарушения в областта на обществените поръчки, през 2008г. са 1665 акта и по първоначални данни през 2009г. са съставени 1958 акта.
Експертът Милана Кривачка обясни, че и според нея генезисът на проблема е в непознаването на закона за обществените поръчки.
"Този закон се прилага от 1999г. и е недопустимо да се допускат такива грешки."
Според нея този проблем не може да се реши с увеличаване на санкциите. Усилията трябва да се насочат към това да се задържат кадрите. Тя припомни, че всъщност обществените поръчки заместват преговорите при свободното преговаряне. Това нещо обаче се забравя когато едната страна е държавен орган. Не винаги най-ниската цена води до най-доброто качество.
Кривачка допълни, че в България липсва предварителен контрол на поръчките, каквато практика има в Румъния.
