Снощният протест е събитие от изключителна важност, което възвърна значението на площада в неговия градски, демократичен, политически и републикански смисъл.
През последното десетилетие, че и повече, г-н Бойко Борисов и г-жа Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova
профанизираха площада. Знаковите градски пространства бяха превърнати в сцена на един самодеен, спонтанен примитив, който най-често се изразяваше в имитационно друсане, напомнящо хоро. Тук изобщо не става дума за любителите на народните танци, а за един патриотарски кич, който спомагаше за налагането на семплата ценностна система на “ГЕРБ” в градската ни среда.
Спомнете си последната поява на г-н Борисов на жълтите павета: това беше на 10-ти юли, пред автобусния актив на партията, когато той излезе и ни призова да играем ръченица по повод приемането ни в чакалнята на еврозоната.
Тези негови думи ясно разкриват стремежите му към мегданизация на животите ни. Той очаква да танцуваме в стъпки, които в мнозинството си не владеем, но опияняващата радост от неговите постижения е тъй мощна, че е способна да замаже неподготвеността ни. “Друсай се там, какво ти пука, чакалня е, празник е.” - това е разбирането на Борисов за “гражданска активност”.
В последните два месеца Борисов практически се изтегли от жълтите павета: в “триъгълника на властта” започна да се задава нов контекст, в който Бойко Борисов не знае (а и няма) какво да каже. А и няма какво да прави.
Владетелят се изтегли в периферията, на полето. И се превърна в нещо като Фейсбук-Ивайло: селски цар от свински тип.
Протестът вчера, с десетките хиляди светлини, с мира си, с атмосферата, цялото това множество напълно ампутира възможността за градско завръщане на Борисов.
Вчерашният протест обрече Борисов на политическо шумкарство. От снощи, всичко вече е въпрос само и единствено на време.
Мартин Димитров, Фейсбук
