Има много сериозни промени в политическото разположение на силите, така да го кажем и това засега е основният ефект от протестите. Аз бих описал тези промени в два плана. Първо, дори чисто числово, ако погледнем подкрепата, с която се ползват различните партии, които биха се явили на парламентарни избори, промените са видими.
ГЕРБ и БСП са загубили, т.е. своята подкрепа заедно те имат под 50% от общественото доверие, а други партии са повишили своя рейтинг. Сред тях са „Демократична България“, Слави Трифонов е с доста силно представяне. Последното изследване му дава около 15%, „Демократична България“ и ДПС са изравнени с около 10%. Това са сериозни размествания, които показват, че при едни предсрочни избори парламентът, който ще се получи, ще бъде много различен. Сигурно ще има и други нови участници, които засега са на ръба, някои от старите не биха влезли в НС и т.н. Това е едното, което ми се струва, че вече видимо се потвърждава от няколко проучвания от различни агенции.
Другото, което е не по-малко важно обаче, е съществена промяна на общественото мнение както у нас в страната, така вече и в ЕС и в международния отзвук за това, което се случва в България. Промяната в обществените настроения у нас се изразява от трайната и широка подкрепа: около 60-62% от хората подкрепят протестите, което показва, че правителството, дори и да остане, е изправено пред защита на непопулярна кауза и така опитите му да се задържи допълнително рискуват да срутят подкрепата за ГЕРБ и другите партии от управляващото мнозинство. По-интересно от последните дни обаче е, че вече като че ли има и известно обръщане в настроенията в ЕС. Все повече се говори за това, което се случва в България. И то се говори по начина, по който и протестиращите изразяват своите възгледи и по начина, по който те виждат проблемите в страната. Заговори се за корупция, отново се поставя въпрос с правовата държава, мониторинга, за който уж беше свален, специалният мониторинг за България и Румъния май ще остане и ще продължи да съществува. Така че това са сигнали, които показват промяна и на нагласите спрямо България сред нашите най-близки партньори от ЕС, коментира политологът.
Борисов наистина умее да изненадва с различни ходове. Този ход с Великото народно събрание все пак беше сериозна изненада за мнозина. Така че очаквам подобно поведение. Сега, от части то е опортюнистично. Ние виждаме, че всеки ден той се опитва да се договори с една или друга група. Със синдикатите, те успяха от него да измъкнат, ако мога да употребя този израз, 50 милиона за ТЕЦ „Марица Изток“ централите, предполагам че и асоциациите на бизнеса ще опитат някакви такива маневри, парите за които вие казахте, все още не разполагаме с тях. Но дори и България да е в състояние да вземе заеми преди да получи европейските заеми, не вярвам, че ще се стигне чак дотам, но такъв тип опции има и Борисов изглежда е решил да използва всички ресурси, с които държавата разполага, за да остане възможно най-дълго на власт, смята Смилов.
