Силата на олигархията трябва да бъде подкопана не само „отгоре“, т.е. чрез по-строго наказателно и антикорупционно законодателство, но и отдолу, от основите. България също така се нуждае де е по-стабилна социална държава, която да може да направи работещите хора по-малко зависими за препитанието си от олигарсите.
Това са два от изводите, които прави Жана Цонева в свой анализ на събитията в България, публикуван в най-популярното изданието в свят "Аljazeera".
"В продължение на два месеца българите протестират срещу скандално правителство, което отказва да подаде оставка.", се казва в коментара озаглавен " Какво се случва с българските протести?"
В анализа подробно се представят скандалите и събитията, които ги последват в България от началото на годината. Снимките и записите с премиера Бойко Борисов, акцията на Христо Иванов в „Росенец“, протестите и полицейското насилие по време на митинга на 2 септември.
Ето изводите на автора за това какво предстои:
Тези събития поставят на изпитание обичайното разбиране за държавата като неутрален арбитър. Българският елит е дълбоко разделен и воюващите фракции разполагат с властта си над държавата като оръжие срещу конкурентите си.
Тези сблъсъци понякога се насърчават от „задкулисието“ и стигат до нас чрез непрекъснатия поток от корупционни скандали, изтекли снимки и записи, изненадващи арести на бизнесмени, които попадат в немилост, и дори национализация на частния бизнес. Но насилствената смяна на позиции в управляващия елит и елиминирането на конкурентите разяжда държавата.
Въпреки тласъка, който либералната коалиция на Христо Иванов получи от протестите, е малко вероятно партията да реши този проблем в тясната рамка на правна реформа, която предлага (съдебна реформа и деполитизиране на държавното обвинение).
Силата на олигархията трябва да бъде подкопана не само „отгоре“, т.е. чрез по-строго наказателно и антикорупционно законодателство, но и отдолу, от основите. Парите са власт и колкото повече богатство се натрупва частно, толкова по-голяма е тяхната притегателна сила, деформацията и изкривяване на публичната сфера и политическия живот в полза на притежаващите ги.
Следователно тяхната власт трябва да бъде подкопана и от икономически реформи, като отдавна закъснялото премахване на режима на плосък данък, въведен от правителството на БСП-ДПС през 2008 г., който насочва парите отдолу нагоре, концентрирайки икономическата мощ в ръцете на няколко бизнес кръга.
България също така се нуждае де е по-стабилна социална държава, която да може да направи работещите хора по-малко зависими за препитанието си от олигарсите. Заради това е добра новина, че левите сили също са част от протеста. Колкото и слаб да е техният глас, все пак е важно да продължим да настояваме за "социални" решения на корупцията и управлението на мафията.
Войната срещу корупцията също трябва да бъде битка за дефинициите. Без идеята за социална справедливост, която да допълва либералните идеи за върховенството на закона и съдебната реформа, високите призиви за справедливост, водещи протеста, имат по-малък шанс да получат отзвук в по-голямата част от българското население, чиято основна грижа е социално-икономическото оцеляване.
