Социологът и бивш член и говорител на Централната избирателна комисия Цветозар Томов отправи критика, че отново се правят промени в Изборния кодекс. Той припомни, че от 2014 г. насам се приемат различни изменения, касаещи машинното гласуване. Така веднъж е било определено на евроизборите да има 100 секции с машини, а на парламентарните – 300.
Една година резултатът от машинния вот се е броял, друга – не. От 2016 г. пък било решено да се мине към изцяло машинно гласуване, но понеже е имало предсрочни избори през 2017 г. не е имало как това да стане.
„Сега отново се променят правилата. Това е една изключително порочна тенденция. По-добре да го няма, ако ще се провежда така. Гаранция с технологии не може да се постигне“, коментира Томов пред bTV.
И бе категоричен, че ще се изхарчат много пари за нещо, за което не сме сигурни, че трябва да го има. Прогнозира, че 75% от хората ще продължат да си гласуват с бюлетина, а само 25 на сто – машинно.
Самите фирми, които отговарят на изискванията, са само две. Като максимален брой на доставката е 4 месеца. Редовните избори са след 6 месеца. Всеки може да си направи сметката. Това каза председателят на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов.
Той смята, че трудно може да се разчита изцяло да минем на машинно гласуване. Изтъкна, че няма държава, която да е въвела на 100%
„Която държава е имала машинно гласуване, се е отказала от него“, подчерта проф. Константинов.
Относно идеята на управляващите в секциите у нас да може да се гласува с машини, но и с хартиена бюлетина, специалистът обясни, че това е правилно. И даде аргументи – може да има срив на машината; ще отнеме часове докато докарат нова; може да има и злонамерено увреждане.
По думите на Константинов основният минус на машинното гласуване е по-лесното манипулиране на вота.
