Прокуратурата срещу експертното мнение и правото на обществото да бъде информирано за световните тенденции в лекарствоснабдяването по време на пандемията от COVID-19
За някои въпроси, които останаха без отговор...
Отдавна стана ясно, че делото е политическо. Въпреки широкия международен отзвук и подкрепа, както и писмата на ИАЛ и заповедта на министъра на здравеопазването, с която той ограничи износа на лекарства, за да предотврати недостига им и с които на практика бе потвърдена споделената от мен информация, прокуратурата не оттегли обвинението. Със събитията от последните няколко месеца се убедихме, че едно от най-лесните неща в България е да се сдобиеш с обвинение, а задаването на въпроси от вида “защо?” и “как е възможно?”, както и предоставянето на доказателства в хода на досъдебното производство е упражнение без особен смисъл.
И въпреки това, аз имам няколко въпроса към прокуратурата:
Изказването на експертно мнение, огласяващо световни тенденции в лекарствоснабдяването по медии знак за тревога ли е?
Може ли вярна и обективна информация, преди това публикувана и обществено достояние (към онзи момент само за тези, които ползват английски език, а в последствие се появи и в интервюта на български език и на други лица) да бъде квалифицирана като знак за тревога?
Защо прокуратурата определя експертно мнение, основаващо се на официална информация като знак за фалшива тревога, още повече, на фона на обстоятелството, че именно прокуратурата, която ми повдигна обвинението (Софийска Районна Прокуратура) седмици преди моите интервюта възлага на ИАЛ да направи проверка по сигнал за недостиг на инсулин?
Защо прокуратурата счита, че Българския Лекарски Съюз е компетентен орган по установяване на недостиг на лекарствени продукти, след като нито един закон или подзаконов нормативен акт не го определя като такъв и привлича неговия председател като свидетел?
Кой и защо разпореди извършването на две данъчни проверки за 5 годишен период (на мен като физическо лице и на Българския Фармацевтичен Съюз) само две седмици след връчването на обвинението?
В една правова държава всеки има право на мнение и когато се упражнява това право, това не е знак за тревога. Думите ми отговарят на обективните обстоятелства и нямат неблагоприятни последици.
Остава основния въпрос “Защо е възможно всичко това?”. Въпросът отдавна дори не е “Кой?”, защото ако живеем в правова държава и законите се спазват Всеки един има значение и е защитен от закона и Никой, който и да е той, не може да стимулира системата да постъпи по начин, различен от този, гарантиращ търсенето и възтържествуването на обективната истина.
Facebook, Асена Стоименова
