Все още имаме сила, ентусиазирани сме, работим, не успяха да ни вземат това. Категорично няма да работим по проекти, които имат нещо общо с българската действителност в лицето на държавата.
Това заявиха носителите на награда "Джон Атанасов" предприемачи Лиляна Деянова и Мартин Димитров в предаването "Честно казано с Люба Кулезич" по телевизия Евроком. Припомняме, че те бяха задържани с обвинения за ОПГ и злоупотребе с евросредства, след като дълго време критикуваха и разобличаваха нередности при изграждането и реализирането на тол системата в страната. За разкрията им бе подаден и сигнал в прокуратурата, която до момента реално разследва тях като податели, но не и изнесените факти и документи в сигнала. В момента Деянова е с мярка "домашен арест", а Димитров е пуснат под гаранция от 40 000 лв.
Ето какво споделиха двамата:
Рискът трябва да бъде преценяван, а ние не го преценихме. Това не е лошо, че го научихме по този начин. Причината да останем толкова много в ареста бе защото бяхме обявени за високо обществено опасни защото сме си позволили да обявим публично, че ще поискаме оставките на хора, които ни спират да работим и да правим бизнес по правилата в България., каза Лиляна Деянова, в отговор на въпроса какво е научила от 4 –месечния престой зад решетките.
Мартин Димитров разказа още веднъж сагата около опитите им да се регистрират като търговец на винетки, за което на пазара в страната ни оперира едно монополно дружество, вместо всеки, който исак да го направи.
Причина, поради която ни дъжаха толкова в ареста е, че преди да бъде осъден, човек може да бъде държан дълго време, само ако той представлява висока обществена опасност. Ние бяхме определени като такива.
Винаги сме били учени, че трябва да търсим решения на проблемите. Когато видяхме, че няма да можем да продаваме винетки, заради държавата, намерихме начин да го правим без нея. Бяхме подготвили нова комплексна услуга съвместно с много наши партньори, но малко преди да я пуснем на пазара бяхме задържани, разказаха още двамата бизнес партньори.
Ако не бяха европейските проекти, щеше да е нещо друго. Проектите ни са приключили, реализирани са и многократно са проверявани. Наш продукт се използва в Америка, а за качествата му имаме референция от сенатор в Минесота. Поканиха ни, получихме най-дългите възможни визи и отидохме да представим работата си. Към нас имаше интерес и от университетски преподаватели, към наш продукт, който анализира качеството на пътната настилка. Това което представихме там решихме да предложим и в България, но изобщо не ни обърнаха внимание, защото явно искат да харчат много пари за нещо, което може да бъде реализирано с минимални средства.
Над 60 тежко въоръжени мъже, с бронежилетки, един дори имаше граната, влязоха в офиса ни, офис на програмисти и иззеха всичко – софтуера, компютри, дори разклонителите. Не разбираме защо държат цялата ни техника, без тя да е обект на разследване. Разпитаха всички наши служители, които са работили с нас през годините.
Проверките и репресиите продължават не само срещу нас, но и срещу нашите семейства и приятели. Въпросът е, че през това време бизнесът ни е спрян, защото всичко в офиса ни е отнето. Дори столовете ни буквално ги няма. По този начин сме унищожени.
Ние започнахме да говорим за проблеми преди да станем предмет на обвинения и репресии. Смятахме, че медиите са реална възможност да бъде оповестена една информация за нередности.
В момента сме подложени на редица проверки, служители на НАП признават, че не виждат проблеми в това което проверяват, но имат задача "отгоре".
Повече за България няма да работим, категорично. Ние вярвахме, че приложения като "Сиви", българската държава би подкрепила, както американската, дори китайската подкрепят, но явно не е така. Целият ни труд е унищожен.
Когато се върнахме през 2011 г. в България искахме да правим големи проекти. Имаме участие в 8 обществени поръчки, но нито една спечелена. Искахме да направим грандиозни неща. Работихме много например по предложение за електронното правителство, направихме нещо което е ефективно и бързо реализуемо, но не беше одобрено.
Тогава си дадохме сметка, че държавата няма как да бъде променена отвътре. В "Сиви" специално ние използвахме закона, въз основа на който реализирахме това приложение, което де е полезно за хората. Искахме да реализираме промяна отвън навътре. И това работеше.
От тук нататък разчитаме, може да звучи абсурдно, но на правосъдието. Вярваме, че всичко това, което представяме в съда един ден да излезе.
Видяхме, че има и честни съдии, че има хора, които искат да се променят и при тях нещат. Хората има нужда да се обединят.
