Президентската институция възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас. Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото. Слави Трифонов има 30% доверие.
Това показва национално изследване на „Галъп интернешънъл“ за политическите нагласи на българите, цитирано от БГНЕС.
Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец. Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – този месец съответно 21% и 15%.
Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.
В кризата двете основни партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор „не подкрепям никого“ (общо 6,8%) или към нови опции като Слави Трифонов (8,3% от имащите право на глас).
Голяма част от „Не подкрепям никого“ в самия изборен ден обаче най-вероятно ще се превърне в отказ от гласуване. ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а ОП (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС. ДБ (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато ДБ изглежда сигурен участник в НС
Тка изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни. Разбира се, данните не могат да бъдат прогноза за изборен резултат, а и са представени сред всички, имащи право на глас, а не само сред гласуващите (както биха били представени в същинска предизборна кампания).
Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ. Това се дължи вероятно на факта, че теренът на изследването улавя ефектите на големия протест от 2 септември, който носи щети на ГЕРБ. Вероятно има и известен ефект на непрестижност. Изследването няма как да улови ефектите на вътрешнопартийния избор в БСП. Няма как да улови и последните ефекти на вчерашната акция, свързана и с Мая Манолова, в Народното събрание.
„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др. Анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за „Изправи се.БГ“. Ще трябва да мине още време обаче преди общественото мнение да почне да свързва Мая Манолова, например, с Татяна Дончева и др. С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. „скрит вот“.
Снимка: gallup-international
Като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, но и за продължаваща ерозия на образа на властта. Последното личи в това, че над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.
Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.
Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги подкрепят.
Най-различните лансирани досега идеи за конституционни промени срещат подкрепа, понякога автоматична. Трудно е да се очаква широка осведоменост у населението – тук по-скоро става дума за инстинкти. Ниското доверие в управляващата прослойка личи и в това, че всички идеи, свързани с намаляване на мандати, срещат особено одобрение.
Личи слаба информираност по правни теми, например. Самото искане за нова конституция също предизвиква объркване – тук отговорите вече са повлияни и от конкретната ситуация, а не са принципни. Все пак, идеята за Велико народно събрание като че ли по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение, в сравнение с неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на онези, които не могат да преценят). Премахването на института на ВНС, например, среща по-ясно неодобрение. Последното означава, че ВНС по навик се възприема като нещо важно. Съвсем друг въпрос е доколко респондентите са наясно с конкретни измерения на темата.
Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните идеи, наред с т.нар. образователен ценз, увеличаване на президентските правомощия, военна служба и др.
