Не е трудно да се докаже, че това е твърде пресилена и невярна оценка, ако се държи на българския обществен интерес. Това казва пред БГНЕС проф. Христина Вучева по повод хвалбите н финансовия министър Кирил Ананиев вземането на заем от 2,5 млрд. долара и емисия за същата сума, но за 30 години.
Първо, дори и да сме убедени, че е наложително да потърсим такава сума за нови заеми, то не е достатъчно ясно, защо трябва да ходим на международния пазар. Такава сума би била пласирана твърде лесно и много по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да дължим „на самите себе си“, отколкото на външни купувачи. В икономически план в този момент, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и относително добри финансови вложения и когато, въпреки ниските лихви, няма особен интерес към кредитиране на фирмите – емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект.
Второ, за нас е от значение да не увеличаваме плащанията навън в евро с оглед изискванията на валутния борд, особено ако имаме предвид очертаващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през последните години – фискалната стабилност – се дължи на валутния борд и фактът, че нашата парична емисия се основава на валутните ни резерви, а не на дискрецията на централната банка за преценка на емитираните пари.
Трето, как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки новата ситуация с пандемията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв.
Може само да се съжалява, че нито критиките за отсъствие на ефективност при харченето на бюджетните пари, нито протестите на хората, които продължават повече от два месеца, промениха нещо в подхода при управлението на бюджета на страната ни. То продължава да е неясно и еднолично.
В това отношение действията на политическа партия ГЕРБ са последователни. Те никога не обясняват и не отчитат значителното отклонение на бюджетни ресурси за цели, които не са предвидени в държавния бюджет. Ще припомним някои факти от предходните години на настоящето управление, както и постоянно повтаряната мантра, че те намалили дълга, който бил нараснал при предходните управления.
Когато ГЕРБ идва на власт държавният дълг отнесен към БВП е 13.7%. Това са данни от официалната наша статистика към края на 2009 г. През следващите години дългът расте, за да достигне през 2016 г. – 27.8 %. Все пак към края на 2019 г. държавния дълг е около 20 %. Това е един от най-ниските проценти в ЕС. Цената обаче за това състояние се плаща от целия народ, който получава изключително ниско качество на обществени услуги в областта на социалната сфера. Вместо да се потърсят причините се премина към приемане на нов закон за социалните услуги. В него ръководна роля имат честните предприятия, които ще предлагат такива услуги. Резултатът, който ще видим още при съставяне на Бюджет 2021 ще бъде значително разхищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на обществото.
