Липсва ясно позициониране на правомощията на главния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, включително при разследване спрямо него. Понастоящем освен с функционалния си надзор, главният прокурор разполага и с много други формални и неформални механизми за власт над прокурорите и прокуратурата. На практика главният прокурор може да използва прокуратурата в служба на политиката.
Такива констатации могат да бъдат открити във втората част на проекта за Национален стратегически документ, подготвен от Стратегическия съвет към президента Румен Радев. Документът беше публикуван за обществено обсъждане в петък.
Налице са дълбоки, системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите. Причините за това са „порочният начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, неефективен контрол и практическа безотговорност”.
„Българската държава се управлява така, че тези, които са на власт, се интересуват единствено от това да задържат властта колкото е възможно по-дълго; властимащите не желаят, а и нямат капацитет да обсъждат и решават най-острите проблеми на нацията ... Политическото и властово статукво, т.е. наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление на държавата, се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната ни. Затова реализацията на националната стратегия предполага осигуряване на предварителна предпоставка - дълбоко реформиране на държавата, най-вече на модела, по който се получава и упражнява властта”, пише още в документа.
В него се набляга на проблемите в публичната власт, като особен акцент се поставя на съдебната, за която се констатира, че се „наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България”. „Запазването на парламентарното влияние в управлението на съдебната власт поражда основателни съмнения за политически обвързаности на членовете на колегиите; на практика участието на съдебна и законодателна власт във ВСС е посредством политическите квоти на парламентарното статукво; общественото участие е подменено с политическо”, смятат съветниците на Радев.
В документа се разсъждава още върху проблемите на законодателната власт и др. А в заключение се посочва: „Преодоляването на тези причини изисква дълбока реформа на държавата. Тъй като често се пита откъде трябва да започне оздравяването, отговорът е ясен, а нагласата в обществото е категорична – от „върха”. На върха на държавата трябва да се създаде нов синтез от морал и компетентност, а това изисква нова система за подбор на елитите, функционираща под контрола на обществото. Необходими са реформи, които да овластят гражданите и да наложат логиката на реалната политическа и управленска отговорност.”
