Тезата, че прокуратурата трябва да се ползва със същия статут на независимост като съда, е грешна. Прокуратурата, макар и да не е инструмент в ръцете на Бога, е инструмент за провеждане на наказателната политика и като такава трябва да дава отчет по някакъв начин.
Това каза Иван Брегов от Правната програма на Института за пазарна икономика.„Прокуратурата се поставя в ситуация, при която иска да е реплика на обществените процеси. Вместо да ги отчита и приема като критика към себе си, просто се опитва да стои обратно на това, което се случва в нашето общество и това няма да свърши добре“, посочи Брегов. Така според него се подкопава работата на редовите прокурори.
„Харесва ли ни или не поведението на главния прокурор, той ще си отиде с изтичането на неговия мандат, но доверието в институцията, когато бъде сринато, то е за много дълго време.“
20 години главният прокурор е в тази система. Въпросът е за този период от време как прокуратурата консумира настоящия си статут и защо изтърва много проблемни възли от обвързаната с политическите процеси престъпност, подчерта Иван Брегов пред БНР.
„И това не е ли много сериозно заявление, че трябва да търсим промяна? И в тази промяна да видим, ако ще укрепване независимостта на редовия прокурор, кой му пречи сега да е независим и да повдига сериозни обвинения по висшите етажи на властта?“
Иван Брегов изтъкна, че и главният прокурор, и кандидатът за член на Висшия съдебен съвет Евгени Иванов, след като са били над две десетилетия в системата, би трябвало да посочат „къде са техните индивидуални резултати, някой оказвал ли им е натиск, кой им е попречил да повдигнат определени обвинения“.
Започва да става традиция при избор на висша позиция в административното ръководство на прокуратурата или в прокурорската колегия, да има само един кандидат, коментира Брегов след прокурорския избор за нов член на ВСС през уикенда. Според него това е проблемно и означава, че в тази общност липсват диалог, критична мисъл и алтернативи.
„Няма как в такава среда да избуят по-смели мнения на този етап. 30 години се налага този модел и той вече дава резултат на единовластие, единомислие и единоначалство.“
