112 години от обявяването на Независимостта на България. На този ден, през 1908 г. в църквата ”Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява Независимостта на България и се провъзгласява за цар на Царство България.
Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор от 1878 г.
Условията за обявяване на независимостта на младата българска държава в началото на 20 в. били изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да го наруши, като анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в църквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението на България до обявяването на нейната независимост тя е трибутарно княжество спрямо Османската империя.
С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
