Отново е 22 септември - дата с особен исторически заряд, начало на политическата ни самостоятелност и независимост. Аз съм убеден, че в днешния глобален, непредвидим и бързо променящ се свят никой трезво мислещ българин не си прави илюзиите, че България може да бъде напълно независима. Фактът, че днес България е равноправен член на НАТО и Европейския съюз е доказателство за това.
Самото членство означава, че ние доброволно сме делегирали част от държавния суверенитет, но тук е смисълът и разковничето на споделения суверенитет. За мое съжаление и допускам, че за съжаление на много мои сънародници разбирането и в поведението на нашите политици се чувства една осъзната българска малоценност сред нашите партнъори от съюзите, в които членуваме.
Като доказателство бих споменал думи, казани от политиците ни като: „онези от Брюксел“ или ‚началниците“. Всичко това показва по категоричен начин, че България и българският народ в лицето на „лидерите“ ни продължаваме да бъдем зависими от другите страни т.е. решенията за нас се вземат без нас и далеч от нас. В този смисъл моята мечта е елитът ни да предлага и да взема независими решения за съдбата на Отечеството ни именно тук в България. Историята обективно посочва, че преди 112 години е било тежко и трудно на тогавашните политици да се опълчат на Великите сили, но явно те са имали гръбнак и са устискали на натиска на интересите на Великите сили като са обявили Независимостта на княжеството и по този начин правейки релация с днешното време са казали едно категорично "не" на чуждите домогвания, които винаги са в наш ущърб, докато днешните ни управници твърде често казват "да".
Лидерите ни от онова време са били държавници с характер и строители на България защото са се уповавали на народа. Един от тях е бил генерал Стефан Паприков, който със своята решителност и чувство на национална отговорност е затвърдил решението за обявяването на Независимостта сред колебаещите се. Славна е нашата история, непресъхващ извор на силата на българския дух и огромна заслуга за това имат българските военни, защото благодарение на младата войска и нейните командири по най-категоричен начин бяха защитени двата изцяло самостоятелни акта на Съединението и Независимостта. Нашите военни лидери след приключване на активната служба се доказват и като национално отговорни политически дейци, примери безчет.
И днес 112 години от онзи паметен ден, изпълнен с надежда и увереност в бъдещето на Родината в нейната независимост и просперитет, сме отново пред дилема дали да следваме примера на нашите предци или да продължаваме да бъдем слуги на чужди господари. Първата крачка към връщането на националното ни самочувствие е да се съберем днес на площад "НЕЗАВИСИМОСТ" и да заявим категорично, че искаме и че ще получим ОСТАВКИТЕ на Борисов, Гешев и народното събрание. Уважаеми приятели, да бъдем активни, отговорни и уверени в промяната. Тя ще дойде ако истински я искаме. Нека бъдем независими в правото си да определяме нашето и на децата ни бъдеще. Честит празник! Да живее независима България и Бог да ни закриля!
