Господ да ми прости, но от целия поамериканчен синтаксис, приповдигнати думи и интонации не разбрах почти нищо. От толкова космически цифри, пари и успехи, от такива дейности и помощи на МВФ моментално ми се завъртя главата.
Веднага обаче схванах, че Кристалина Георгиева силно обича и силно подкрепя властта в България, защото според нея България е някакъв остров на стабилността със страхотни брутни вътрешни продукти, с двойно намалена безработица и все такива розови балони.
Върнах се десетилетия назад. Имах усещането, че гледам на малкия екран, както се казваше някога, поздравление на съветски партиен и държавен ръководител за конгрес на БКП.
Цветя и рози.
И нито дума, че България е раят на корупцията и бедността, че страната се тресе от скандали, от протести, викове и стонове. Няма такава работа. Госпожа Кристалина Георгиева е закачила с кламер дежурната усмивка на лицето си и говори хубаво и учестено. Това видях от най-издигнатата българка.
И се питам – какво им става на тези хора? Тъжното е, че знам отговора – изкачат ли се на върха на планината, нищо не виждат надолу. Надолу е само мъгла, а в мъглата те чуват щастливи песни. И ръкопляскания.
Може и да съм наивен, но очаквах човешки думи – думи на жена, на майка и българка. А чух напудрена и куха реч на финансова началничка, която изпълнява вътрешнопартиен ангажимент.
Вярно е, че правителството на Бойко Борисов я буташе по всички линии напред и нагоре. Даже я използва срещу Ирина Бокова в надпреварата за ООН. Но благодарността не трябва да е за сметка на истината. Защото от това хората се свиват, повяхват и почват да не вярват на очите си. И да се срамуват.
В унеса си за похвали и успехи на България Кристалина Георгиева стигна до дигитализацията, до Мария Габриел и до Космоса. Блазе ѝ на Родината – и с дигитализацията, и с чекмеджетата.
А въпросите, които Даниела Кънева задаваше, можеше да ги зададе и телевизорът сам.
Николай Милчев
