Филип Димитров смята, че ходенето и жалването по посолства е комплекс за малоценност. Дразнел се също, когато недоволни от управлението хора се представяли за по-голяма част от обществото, отколкото са. Филип Димитров това, Филип Димитров онова. Доскоро нито го чувахме, нито го виждахме и не липсваше на никого.
Този случайник стана премиер (но не първият след падането на тоталитаризма, както го обявяват по Нова тв), престоя на поста година и малко и си тръгна след отрицателен вот на доверие. Сам признава в едно интервю, че веднага бил изоставен от всичките си съпартийци и вечерта се напил с коняк като кирка… Сам.
Очаквано е Димитров да защитава сегашната власт, защото е благодарен за важните постове, които заема и комфортния живот, който има. Дължи го на Борисов – лично. Лидерът на ГЕРБ по същият начин държи на къса каишка не само него от някогашното СДС… Димитров сигурно си спомня, че за конституционен съдия го предложи президента Росен Плевнелиев, самият Плевнелиев стана президент с потупвания от Борисов. По главата го потупваше.
Още Рени Цанова, известен адвокат и юрист с позиция, която за съжаление вече не е между живите, разказваше колко слаба е била професионалната подготовка на Филип. Ползвали го в адвокатския колектив – както се наричаха по соца – да носи кафе, да купува цигари и за други дребни слугински неща. Рядко му давали дела, защото провалът бил много вероятен.
През това време към Филип Димитров проявили интерес от 6-то управление на ДС. Как и за какво са го изпозвали не знам, но когато беше министър-председател го видях до сградата на Министерски съвет да се кланя угоднически на служител на Мултигруп, който преди това е бил офицер в ДС. Поклони да видите! Беше се изчервил и обилно изпотил. Той си знае защо. Охраната му се чудеше какво става… И гражданите, които станаха свидетели се чудеха. Или не са се чудели? Кой знае.
Служители на НСО, които са били част от охраната му като премиер разказват причудливи случки с Димитров, които биха озадачили и най-верните му другари, ако са останали такива. Няма да разкажа някои от сюжетите от естетически съображения.
По време на изборите след Оранжевата революция в Украйна през 2005 г. Филип Димитров бе в Киев с негов близък съратник и приятел. Много близък. Двамата ходели по улиците хванати за ръце, демонстрирайки интимност, по-голяма от очакваната от много хора. Това, разбира се е тяхна работа, но съм чувал, че в живота понякога това се превръща в зависимост към определени кръгове и служби. Не искам да вярвам, че случаят с Филип Димитров е такъв, но като че ли той упорито се стреми да опровергае това.
Въпросните случаи са се случили пред свидетели. Споменавам за тях не за да се почувства засегнат или обиден Филип Димитров, а за да стане ясно, че винаги има някаква причина някой да говори определени неща. Още повече да защитава власт, която е затънала в корупция и много вероятно – в престъпления. Нали Димитров твърдеше, че се бори именно срещу подобен модел? Образованието и опитът му дават възможност да „облича“ позицията си в подходящи думи, но интелигентната аудитория вече има едно наум. Димитров е наясно също, че зачестилите покани в определени медии не е случайност, най-малко защото изведнъж е станал много интересен събеседник. Напротив - от досадните е. Но такива са спуснатите указания.
Апропо, човекът, на когото се кланяше Димитров пред сградата на МС, която протестиращите днес замерят с яйца и домати, го наричаше свойски Фил, е жив и здрав.
Георги Д. Георгиев
