Народното събрание прие промяна в закона за лечебните заведения, според която членове на управителните и контролните органи на държавните болниците вече ще се назначават и освобождават от Агенцията за публичните предприятия и контрол, а не от министъра на здравеопазването, както беше до сега. Предложението е внесено преди две седмици от Председателя на Парламентарната група на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова и вече е закон.
Държавните и общински лечебни заведения и до сега бяха публични предприятия по смисъла на закона. Техен принципал беше министърът на здравеопазването. Изпълнителните директори и членовете на борда на директорите на държавните болници, които са еднолични търговски, дружества се назначаваха и освобождаваха със заповед на министъра на здравеопазването. За тези, които не са еднолични дружества, здравният министър също назначаваше и освобождаваше Изпълнителните директори и членовете на борда на директорите, само че след свикано от него Общо събрание на дружествата, в които миноритарен дял имат общините, съобщава специализираното издание "Право и Здраве".
След промяната в закона назначаването и освобождаването на бордовете на държавните болници вече ще се извършва не от здравния министър, а от Агенцията за публичните предприятия и контрол. Няма никакви доказателства, че тази агенция е по-компетентна от здравния министър в подбора на директори на държавните болници. Напротив, ясно е, че Агенцията няма никаква компетентност в тази дейност и никога до сега не се е занимавала с нея.
Изложеният аргумент в мотивите на вносителя, че се премахва противоречие между два закона е фалшив, защото противоречие няма. Законът за лечебните заведения е специален по отношение на Закона за публичните предприятия и въведеният с него специален ред за провеждане на конкурси и назначаване на директори на държавни и общински болници е обусловен от спецификата на медицинската дейност и не противоречи на другия закон.
Спешното внасяне лично от шефа на ГЕРБ в Парламента и приемане на закона също изглежда съмнително. Никакви обективни обстоятелства не налагат приемането на такава промяна на пожар. Нищо лошо нямаше да се случи, ако изменението на закона беше приет след два месеца, след две години или изобщо не беше прието. Вносителят не обяснява защо се бърза.
В неговите мотиви не е посочен нито един аргумент, свързан с подобряването на медицинското обслужване, организацията на дейността на болниците или каквото и да е обстоятелство свързано със системата на здравеопазване, свързано с промяната в закона.
Защо, след като няма особен смисъл, никакви аргументи за промяната и много аргументи против, това изменение на закона, се вкарва от шефа на групата на ГЕРБ и се приема почти на пожар? Дариткова не е глупава, че да вкарва безсмислени поправки, нито е вероятно да я е напекло слънцето през август, до до степен, че да се сети за „противоречието“ и да бърза да го изправи веднага след ваканцията. Тогава защо?
След промяната в закона здравният министър вече не може да освободи със заповед членовете на бордовете на държавните болници. Ще трябва време, за процедурата по новия закон. Това е единственото обяснение на тази поправка. ГЕРБ се подготвя за напускане на управлението и иска да бетонира хората си в бордовете на директорите на държавните болници.
Тази защита обаче е по-скоро психологическа, защото както законът беше променен на пожар, така може да бъде променен обратно от следващия Парламент. Ръководството на агенцията също може да бъде сменено от следващия министър-председател. Така, че законът на Дариткова е по-скоро жест, отколкото реална защита.
Този жест показва обаче нещо далече по-съществено от това дали шефовете на Пирогов, Александровска, Исул и останалите държавни болници ще останат няколко месеца повече или не. Той показва преди всички отношението на ГЕРБ към управлението на държавните болници. Очевидно това е преди всичко място за устройване на свои хора, след като първостепенната грижа е за запазването на постовете.
Случилото се е поредното доказателство за това, че държавни болници не са нужни. Освен, че най-често са хранилка за партийни другари, тези държавни предприятия често са източник на корупция. В много от тях на входа и изхода ще видите фирми, приватизиращи печалбите, така както се правеше през деветдесетте години във всички държавни предприятия, а загубите остават за данъкоплатците. По официална информация задълженията им са от порядъка на 600 милиона лева. Новият закон на Дариткова може да се разглежда и като награда за този управленски успех, коментира изданието.
