Пълен разрив между обществото и държавата. Доверието в правителството, здравната система, полицията и медиите в България нареждат страната ни на предпоследно място в Европейския съюз. На дъното след нас е само Полша.
Това показва изследване за корона кризата, нейното влияние върху живота на хората в Европа и адекватността на предприетите от правителствата мерки, проведено в два етапа - през април и юли. Изследването е на Европейската фондация за условията на живот и труд (Eurofound).
Изследването не е представително. Резултатите са изведени от над 90 000 онлайн анкети, а обощението е направено според демографския профил на всяка отделна държава. Проучването се фокусира върху отговорите на въпроси, които засягат доверието на обществото в институциите, усещането за щастие и удовлетвореност и страховете за бъдещето, пишат от в. "Сега".
Масово усещане за неадекватност на предложените от правителството мерки на подкрепа по време на коронавируса се забелязва сред българите. 62.8% от участвалите в изследването от България не смятат, че правилата за получаване на подкрепа бяха ясни и прозрачни. Делът на недоволните е най-високият в ЕС. Всичко това обаче идва на фона на хвалби от страна на управляващите.
Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли лесен и ефективен достъп до подкрепа от публичните институции, като 75.4% са отрицателно настроените. Мерките не се възприемат и като справедливи - 40.7% са дълбоко несъгласни с подобно твърдение. Само 10.3% от българите смятат, че мерките достигат до тези, които се нуждаят от тях.
Едва 4.6% от хората са получили някакъв вид отстъпка или отсрочка за плащане на данъци, сметки, ипотека, заеми, но тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е даже по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са успели да ползват 4.1%, докато в Естония например делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.
Българите от своя страна оценяват доверието към правителството е под 3. По-зле е само Полша с доверие на правителството от 2.4. Хърватия се нарежда рамо до рамо с нас, като отбелязва същият резултат - 2.9.
Полицията ни обаче е без конкуренция в ЕС - доверието в нея е 3.6 от 10 възможни точки и се понижава от 4.3 през април. Всичко това се случва след първото Велико народно въстание и избухналите протести срещу управляващите, в началото на които имаше ескалации и пребити граждани.
Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в ЕС.
Закономерно звучи и последното място на българите в ЕС по удовлетвореност от демокрацията у нас - оценката е 2.9.
Измеренията на финансовата уязвимост на българските домакинства също са повод за тревога. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат максимум три месеца без доходи. У нас има най-голям дял в ЕС на хора, които не могат да си позволят пресни плодове и зеленчуци - 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от желаното.
Българите са с най-ниско удовлетворение от живота в ЕС. Последни сме и по усещане за щастие, въпреки че от април се наблюдава подобрение с 0.3.
Българите имат добра самооценка за здравния си статус - над 64% го определят като добър и много добър, 32.1% смятат, че са в прилично здраве, а само 3.4% казват, че са с лош или много лош здравен статус.
