Във връзка с изявлението на г-н Карадайъ, председател на Движението за права и свободи, сме длъжни да заявим, че огромна част от писмата, съобщенията и становищата на протестиращите в страната, Европа, САЩ, Канада и Австралия, не припознават ДПС като опозиционна партия.
За нас също е трудно да си обясним, как опозиционна партия подкрепя управляващите по различни въпроси в комисиите и пленарната зала на парламента или осигурява кворум, който дава възможност на мнозинството да приеме необходимите на властта законови регулации. Надяваме се, че този въпрос ще намери отговор в действията на цялата българска и европейска либерална общност.
Изненадани сме, че само ръководството на ДПС, въпреки масираното присъствие на медии, не е разбрало, че протестът пред централата на ДПС бе обявен като „посещение на политическия дом на депутата Делян Пеевски“. За нас е странно, че едно погрешка полетяло яйце към трибагреника, за което беше поднесено извинение, води до изводите, че протестът „няма идеи, липсва визия и перспектива“. Надявамe се, че ДПС „като национално отговорна партия“, ще предпочете политическите, демократичните и граждански интереси пред корпоративните, олигархични и задкулисни желания на определени нейни членове.
Не можем да не приветстваме декларацията на партията, че „от 4 години иска оставката на този кабинет“. Това щеше да бъде видно за всички, ако нейни членове се бяха присъединили към гражданските протести със същата жертвоготовност, с която се втурнаха към няколко метра каменист плаж. За 83 дни не сме видели подобни действия.
Не приемаме, че стотиците хиляди протестиращи български граждани са „клакьори и клиентела на ГЕРБ“. Не сме склонни да приемем и обвинението, че някой от това огромно множество може да посегне към политическа кариера, също както г-н Мустафа Карадайъ е направил някога. Това е нормално в рамките на парламентарната демокрация. За нас е озадачаващо съвпадението между вижданията на ДПС (опозиция) и ВМРО (управляваща партия) за търсене на диалог с кабинета на лицето Бойко Борисов. Излизането от кризите, в които се намира страната, е актуална тема, след като авторитарната власт в България приключи. Точно в битката с подобна власт, някога възникна Движението за права и свободи.
Огромна част от протеста е мотивиран именно от липсата на права и свободи, а те са по-ценни от блаженството на статуквото и управлението на страната от джипката на падишаха.
От първия ден и занапред, протестът винаги е изразявал уважението си, давал е думата и е споделял проблемите на хора с различен пол, етнос, религия и политически възгледи. Надяваме се в бъдеще това да е здравата основа, върху която България ще продължи цивилизования си път напред.
Проф. Велислав Минеков
Адв. Николай Хаджигенов
Арман Бабикян
