Проблемите с влиянието на главния прокурор и все така независимата съдебна власт, както и липсата на прозрачност в собствеността на медиите стои в основата на доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в България.
Документът е в обем на 26 страници и беше представен днес. Докладът отчита част от постиженията на страната ни в осъществяването на съдебната реформа, но отбелязва, че все още има солидни предизвикателства пред финализирането на процеса.
Споменават се и протестите срещу управляващите и главния прокурор Иван Гешев, които избухнаха през лятото на тази година. Демонстрациите продължават вече над 80 дни.
“През 2017 и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своята правна и институционална рамка. Реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. През първата половина на 2017 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище. Има повдигнати обвинения и редица дела”, посочват от ЕК, но допълват:
“Въпреки това пред страната има важни предизвикателства. Според проучванията на възприятията обществото има много ниско доверие към институциите, борещи се с корупцията. Липсата на резултати в тази посока е един от ключовите аспекти, предизвикали протестите през лятото на 2020 г.”.
Документът говори и за медийния плурализъм у нас, като се споменават и физическите и онлайн атаки върху журналисти.
Целият доклад може да видите тук.
Независимост на правосъдната система
Продължава реформата, която се фокусира върху отчетността на главния прокурор и неговите заместници. Въпреки прогресът, в България съчетанието от власт и и правомощия от страна на главния прокурор оказват значително влияние. Причината - държавният обвинител може да отмени или пък измени всяко едно решение, взето от който и да е прокурор, което не е било прегледано от съдия.
Главният прокурор също така има и значителна власт върху прокурори, които ръководят службите на областно и провинциално ниво, посочват още в доклада си ЕК.
Следователно всички прокурори и разследващи де факто са подчинени на главния прокурор.
Липсва и възможност за ефективно разследване на главния прокурор или неговите заместници. Този проблем съществува от доста време, а внимание към него е било повдигано както от Европейската комисия, така и от Европейския съд за правата на човека и Съветът на Европа.
Въпреки постигнатия напредък относно съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет, тази тема все още е обект на дебати, посочват още от Европейската комисия. Съдийската колегия във ВСС не е мнозинство. Нещо повече - главният прокурор играе решаваща роля в прокурорската колегия, а освен това има и влияние в пленарната зала и в квотата на съдиите.
Този въпрос е повдиган от Венецианската комисия.
Ниско остава нивото на възприятие сред обществото, че съдебната власт в България е независима. Само 37% от населението смята, че съдебната система е справедлива или добра.
Режимът за допълнително възнаграждение и повишаване на магистратите поражда безпокойство, посочват в доклада.
Борбата с корупцията
През 2017 и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. Чрез сливането на няколко съществуващи структури, реформата създаде Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Основен приоритет на правителството за периода 2017-2021 г. е борбата с корупцията. В същото време обаче протестите, избухнали през лятото на 2020 г. показват недоволството на обществото спрямо липсата на напредък в тази посока. Протестите доведоха до оставките на петима министри.
В последния индекс за възприемане на корупцията на Transparency International за 2019 г., България е на последно място в ЕС и на 74-то място в света. Според последното проучване на Евробарометър 80% от българите са на мнение, че корупцията е широко разпространена на територията на страната.
Правната рамка за борба с корупцията до голяма степен е налице, но предизвикателствата остават.
Остават и предизвикателствата пред това да има съществени резултати и окончателни присъди по дела за корупция срещу високопоставени лица.
Медийният плурализъм
Медийният регулатор (СЕМ) има правомощия, които съответстват на Закона за радиото и телевизията. Неговата независимост обаче е в известен риск, посочват в доклада си от Европейската комисия.
По закон СЕМ се състои от петима души - трима, които се избират от Народното събрание и двама, които се назначават от президента. Мандатът на членовете е 6 години.
Неговите задължения и отговорности са разписани в закона, но се смята, че СЕМ не разполага с ресурса да осъществява дейността си ефективно, а освен това е финансово зависим от държавата орган.
Липсата на прозрачност в медийната собственост в България буди тревоги. Държавната реклама играе важна роля във формирането на медийния пейзаж, особено на местно ниво. Освен това правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично политическите фигури да притежават медии.
Нещо повече - национални и местни медии са обект на систематичен политически контрол, а по-голямата част от водещите издания в страната следват редакторска политика в полза на правителството.
По време на пандемията от COVID-19 парламентът се опита да промени Наказателния кодекс с цел криминализиране на дезинформацията, въпреки че няма ясна дефиниция на “фалшива новина”.
Нападенията над журналисти са често явление. В периода 2019-2020 г. има данни за осем посегателства над журналисти.
Организации за свободата на медиите твърдят, че журналисти и собственици на медии се изправят пред политически мотивирани обвинения с цел да се заглуши критиката.
Джесика Вълчева
