В деня, в който православната църква възпоменава св. Теодор Тирон, за да припоми чудото, станало десетилетия след мъченическата му смърт, българите празнуват Тодоровден.
В народен календар празникът е известен още като Тодорова събота или Тудорица. Отбелязва се в първата събота от Великия пост, като датата на честването му, подобно на Великден, се определя по лунния календар.
В светогледа на българина св.Тодор стои на границата на времето – преди и след хаоса, на прехода между сезоните, между поста и въздържанието; свързва земния и отвъдния свят, чуждото място и родната къща.
Старо поверие е, че всяка година през март св.Тодор забива копието си в земята, връзва за него коня си и отива при Бог, да моли за Лято. Когато си тръгва, изважда копието, гони всички въртоглави и зли сили и повлича след себе си лятото. Само този ден светецът излиза от гробищата като страшен ездач, яхнал бял кон (символизиращ срещата със света на сенките), обикаля из земята и удрял с тоягата си всяка неправедна жена.
Заедно с това св.Тодор е покровител на конете и раждаемостта – мъжкото и женско начало в природата и обществото. Затова на Тодоровден нашият народ празнува за здравето на конете, откъдето идва и името му Конски Великден.
По стар обичай преди изгрева на слънцето всяка стопанка приготвя обреден хляб с форма на конче или подкова, украсен с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От тях се слага по залък в храната на конете, а посля я раздава, като подскачат и бягат, имитирайки движението и цвиленето на конете.
През това време мъжете се готвят за кушията - традиционни състезания с коне. Преди надбягването всеки сресва и гизди своя любимец, та по-лесно да го разпознават. Чийто кон първи пресече финала, неговият ездач е победител в кушията. Конят кичат с пъстър мисал и зелен цветен венец, а на ездача дават специален амулет. Всяка кушия завършва с общоселска трапеза и веселба.
На Тодоровден обреди изпълняват и младите булки. Облечени в невестински носии, заедно със свекървите носят тепсия с варена царевица и специален колак в църквата. Свещеникът ги благославя. После връщат царевицата вкъщи и я разпръскват по градините, за да е плодовита годината. Отколешна е традицията рано сутрин на Тодоровден майките да къпят децата, за да са силни и жизнерадостни, а младите булки да приготвяг малки хлебчета, които раздават на близки и роднини, за да се сдобият със здрави деца.
За здраве днес да почерпят Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тодорчо, Тудор, Тотко, Тошо, Тоша, Тошка, Таки, Тодорачка, Тодорица, Дора, Дорина, Дорка и др.
