Докладът на Европейската комисия е положителен за България, защото в него се подчертават всички дефицити в системата на управление на съдебната и изпълнителната власт, корупцията, липсата на осъдителни присъди, ниските нива на медийна независимост и липса на сигурност на журналистите. Всеки един неутрален и безпристрастен наблюдател не би видял нищо положително в този документ.
Това заявява пред БГНЕС доц. Атанас Славов.
Европейската администрация, която го е подготвила, си е свършила много добре работата: с конкретни референции към официални документи; със становища на граждански организация; становища на организации участвали в процедурата по консултации, които предшестваха изготвянето на доклада в периода март-май 2020 г. Всички тези становища са много добре цитирани и реферирани в доклада. От тази гледна точка той наистина е обективен, но не е позитивен за България, смята докторът по право на Университета на Глазгоу (2016) и доктор по конституционно право на СУ „Св. Климент Охридски”.
На практика се оказва, че ние продължаваме 13 години след началото на мониторинга на България да се борим с едни и същи проблеми, а дори в някои сфери като медийната свобода имаме съществено влошаване. Нямаме никакви поводи за оптимизъм.
Зад евфемизма – липса на политическа воля – се крие една много сериозна ситуация в държавата. Определени властови кръгове от управляващите и олигархичните мрежи и елити не желаят да има промяна. Те искат да се запази сегашният начин на упражняване на властта – с високата преразпределителна роля на централната власт, с облагодетелстване на свои приближени бизнесмени и структури, с преследване на неудобни хора и организации.
Политическата воля в една демокрация трябва да е функция на честни и свободни избори. В момента България е в такава ситуация, че дори не сме сигурни, че можем да проведем честни и свободни избори. Това е 30 години след началото на демократичния процес. Към това трябва да добавим промените в изборното законодателство, направени буквално в последната минута отвъд всякакви европейски стандарти и изисквания, неяснотата ще има ли машинно гласуване.
Всички тези въпроси поставят под голяма въпросителна демократичния политически процес в България. До тях се добавят и проблемите в съдебната власт, безконтролността на прокуратурата, липсата на пълна независимост на съдиите. Всички тези проблеми са много ясно назовани в доклада, категоричен е Славов.
Честността на вота трябва да се гарантира от страна на държавните институции, започвайки от ЦИК, отделните районни секционни избирателни комисии, но на първо място от правителството и парламента. Те създават законодателната рамка. Когато има една непредсказуема и объркваща законодателна рамка, когато ключови институции като ЦИК са поставени в реална невъзможност да изпълнят закона и на тях се възлагат несвойствени функции да избират дали да има машини и какви машини за гласуване да има, когато законодателството се променя няколко пъти в рамките на броени месеци или години, всичко това води до съмнения в процедурата, която трябва да е безспорна в една демокрация, посочва доцентът.
В Доклада за пръв път се посочва проблемът с прозрачността на лобиране, т.е. начините, по които се приемат и правят законите у нас. В предишни години беше подчертан непредсказуемият процес на създаване на законите в България. Това беше във връзка с неадекватните промени в Закона за съдебната власт. Сега това е извадено като цялостен проблем на процеса на законотворчество в България, коментира още конституционалистът.
