Чакахме доклада от Брюксел, както някога чакахме Дядо Иван, както чакахме синеоките рицари или съветската армия, или НАТО, или както чакаме F-16. Да чакаш доклада – това е шлагерът сега. И какво дочакахме – полупохвали, полуупреци, полудуми. Нещо като намигване – и към протести и опозиция, и към властта.
Дочакахме нещо като майчиното „на ти на тебе, мами, захарче, на ти на тебе, мами, локумче“.
И започна голямото шизофренно четене. Не както Дяволът чете Евангелието, а както само ние четем доклад от Брюксел.
Имаме вече и черен, имаме и бял прочит. Имаме и Стивън Кинг, и „Алиса в Огледалния свят“.
Докладът ни докара шизофрения, докара ни ново разделение – разделение на прочита.
За мен е ЯСНО едно – без ЯСНИ думи като мафия, корупция в Министерския съвет, чекмеджета, пистолети и кюлчета, докладът от Брюксел – какъвто и да е, е розово облаче в синьо небе. И колкото и да ми изтъквате, че пишело за главния прокурор, за пленените и робски медии, за правосъдие и така нататък, аз ще твърдя, че пише за сладко от смокини, за пасти „Сахер“. И ще твърдя, че има нужда от по-голяма отговорност, от по-нататъшни реформи и усилия – точно както ще ви приказва властта.
Властта, която напоследък се изявява като подранил Дядо Коледа в джип – без елени.
Това ще пеят управниците – отговорност, грижа, още работа...
И помнете ми думата – моля се да не се сбъдне – но когато след двайсетина дена ни затворят по къщите, както преди месеци, докладът от Брюксел ще ни изглежда като лястовичка, отлетяла на юг.
И ще се върнат страхът, страхът и мачкането, брифингите и скръбните статистики, защото Страхът ще изтрие и доклад, и воля.
Дай боже да греша.
Николай Милчев, Фейсбук
