Морал и съвест са думи, в които никой не вярва. През последната година живеем в една лоша пиеса, лошо написана. Действащи лица са генералите. В нея ясно се говори на арогантен, беден и предубеден език. В нея няма нищо друго, освен битка между партиите.
Това каза по БТВ проф. Маргарита Младенова. Припомняме ви, че тя е един от стотиците интелектуалци, които подписаха писмото срещу настоящото управление в България.
И децата ни са на протестите. А ние къде сме. Има преобръщане в мерките на поведение с главата надолу. Тази презумпция за виновност се вменява като законно средство. Този главен прокурор се втурва като един чекист. Това са неща, които узаконяват предубедеността в нашите управленци. Приписването на мотиви ме възмущава. Ако някой реагира срещу, веднага отсреща се посочва-знаем кой те представлява. Не, не знаете, господа! Това е крах. Стана така, че общество няма. Общност се сформира чрез нашите подписи. Няма общности.
Папагалското говорене дрънчи на ламарина. Те говорят на брюкселски. Това е също беден език. Когато моите студенти вкарват думата комуникация, разказвайки за любовна среща, аз казвам „стоп“. Нашата работа е да завърнем думата към словото. Тя е мярка за поведение.
Ситуацията в Българи им е ясна на студентите. Тази битка между политиците също не е естествена. Ние не сме на тази земя за това. Да си дадеш сметка защо си тук, е персонално лично случване на всеки човек. И това е по-важно, отколкото кой къде стои и кой е зад гърба му. Случващото е сигнал за умората на тази цивилизация. Ние живеем в отговори без въпроси. Ние започваме от това какво е било преди мен. Всеки човек е уникален, не е просто електорат.
Вярата ми дава сила. Тя е интуитивна, че в човек стои повече, отколкото прави и проявява в тези условия.
