Смятам, че политизацията е изключително голяма, а поляризацията – непоносима. Това е една от причините ситуацията в България да е такава – токсична. Аз имам една теория, че нещата не са само в последните 10 години. Мина много време, в което се случваха определени процеси. В един момент всички те се събраха и концентрираха в нещо като инстантно кафе – всички негативни тенденции се концентрираха, а положителните неща изчезнаха“
Това каза пред БГНЕС известният български режисьор, аниматор и графичен дизайнер Теодор Ушев, чийто късометражен анимационен филм „Сляпата Вайша“ (направен по едноименния разказ на Георги Господинов) получи номинация за „Оскар“ през 2017 г
Според твореца, хората вече са станали изключително нетолерантни. Той недоумява и защото хората на изкуството и културата не взимат отношение по темата, свързана общественото недоволство, което от месеци се излива по площадите на София и големите градове на страната.
„Всеки знае причината, за която мълчи. Много е тежко, когато казваш нещо, веднага ти скачат хиляди хора за това, че не са съгласни. Аз не искам да вменявам на никого мисли, нито пък да внушавам нещо“, сподели още той.
„Аз нямам проблем да си говоря с когото и да е, от който и да е политически спектър. Да не говорим за творци. За мен всеки е преди всичко артист, а след това е всичко останало. Не деля никого на това на каква партия или движение симпатизира“, каза още Теодор Ушев.
За него най-тревожната истина е, че май сме забравили да бъдем добри.
„Вече стана шаблон, че COVID-19 e бил като лакмус са отрицателните неща, които са се случили, но аз смятам, че наистина е вярно. Не само тук, в България. Просто историята с този вирус изкара на повърхността най-гнилите и най-противните черти на човешкия характер, както и на човешката народопсихология. И във Америка, и във Франция, навсякъде. Вместо да станем по-добри, ние станахме по озлобени и по-мразещи се самите себе си. Всичко е навързано, няма една причина за нещата, което е много дълъг разговор“, каза още Теодор Ушев.
Според него обществото трябва да преживее някакъв катарзис, за да свърши този процес на разделение, а всичко да приключи положително, макар че на този етап изглежда невъзможно хората просто да плеснат с ръце и да се прегърнат.
