Европейският парламент насочи вниманието си към България в понеделник. Законотворците дебатираха в Брюксел проекторезолюцията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), която очертава недостатъците в най-бедната държава в ЕС.
Във фокуса бяха липсата на уважение спрямо върховенството на закона, проблемите в борбата с корупцията и състоянието на медийната свобода.
Очаква се проекторезолюцията да бъде гласувана по-късно тази седмица (в четвъртък, бел.ред). Това е поредното предизвикателство пред правителството на премиера Бойко Борисов, което е обект на обществен гняв, продължаващ вече три месеца. Протестиращите срещу корупцията в България настояват за оставка.
Хиляди българи пълнят площадите ежедневно от юли. Обвиненията към Борисов, който е министър-председател вече трети мандат, са, че е причина за ерозиралата демокрация и затвърждаване на корупционни практики, които облагодетелстват олигарси и бизнеси, близки до кръговете на управляавщата партия ГЕРБ.
В нагорещен дебат законотворците от семейството на социалистите в ЕП, както и групата на Зелените и либералите порицаха България и правителството за отказ да следват демократичните принципи, както и посочиха проблемите със злоупотребата с европейски средства.
Депутатите от Европейската народна партия, към която принадлежи и партията на Борисов, защитиха българският премиер като един проевропейски лидер.
България е определяна като най-корупмпираната държава в ЕС, според индекса на Трансперънси интернешънъл. Страната удари и дъното сред държавите-членки на Общността, що се отнася до свобода на словото и се нарежда на 111-то място според доклада на “Репортери без граници”. В началото на членството си в ЕС през 2007 г. страната е била на 51-во място.
“Българските граждани ще се оправят с това правителство, но ние трябва да спрем да граним вампирите, които смучат от кръвта на тези прекрасни хора”, посочи пред депутатите Клеър Дейли.
Председателят на ЕНП МАнфред Вебер заяви, че протестите показват, че демокрацията в България работи. Борисов отказва да подаде оставка, а Вебер посочи, че протестиращите могат да вземат думата по време на редовните избори, които предстоят през месец март догодина.
Резолюцията на ЕП, която порицава България и проблемите и със спазването на върховенството на закона, биха имали практически последици, освен срамът за Борисов. Но и това би било сигнал, че Брюксел не е сляп.
За разлика от Полша и Унгария, България успя да избегне формалните наблюдения на Европа, които проверяват дали се спазва върховенството на закона, като обеща промени и създаде органи, които да се борят с престъпността, и започна реформа в правосъдната система. Същевременно обаче постигнатите резултати продължават да закъсняват.
Миналата седмица Европейската комисия разкритикува България и проблемите и с независимостта на съдебната система и липсата на осъдени за корупция високопоставени лица. Това бе направено със сравнително смекчен тон в първия доклад за върховенството на закона в ЕС.
В изказване в понеделник, най-висшият представител на демокрацията на ЕС, комисар Вера Йоурова заяви, че Европейската комисия ще продължи да наблюдава България, докато не види осезаеми резултати.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
