Тази нощ е починал генерал Любен Гоцев, политик от БКП, впоследствие и от БСП. Тъжната новина е потвърдена от Виктор Вълков, който беше министър на външните работи непосредствено след промените през 1989-1990 г. и близък на генерал Гоцев.
Гоцев е заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (1974 – 1982), първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), както и външен министър във второто правителство на Андрей Луканов през септември – декември 1990 г.
Генералът ръководи предизборния щаб на БСП от март до юни 1990 година, когато е избран за депутат в 7-о велико народно събрание и за председател на парламентарната Комисия по националната сигурност. От февруари до декември 1991 г. е посланик в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се оттегля от политическия живот, занимава се известно време с частен бизнес. Той е сред основателите на Движението за единство и развитие в БСП през 1997 г., известно като "генералското движение".
На 3 март тази година той отбеляза 90-годишния си юбилей. През годините той е част от т.нар кръг "Монтерей".
В Уикипедия четем биографията на ген. Гоцев:
Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на БКП след Деветосептемврийския преврат, а майка му е безпартийна.
Става член на Работническия младежки съюз непосредствено след 9 септември 1944 г. като ученик в 7-а мъжка гимназия „Черноризец Храбър“ в София. През 1946 г. се прехвърля в Строителния техникум „Христо Ботев“, където завършва през 1948 г.
След края на средното си образование постъпва на работа в „Дирекция на трамваите и осветлението“ като чертожник до средата на 1949 г. По това време е председател на ДСНМ в квартал „Модерно предградие“ и взема участие в бригадирското движение. През юли 1949 г. е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски район в София, където завежда отдел „Средношколска младеж“ до септември 1950 г., когато отива войник в Школата за запасни офицери (ШЗО). Произведен е в звание младши лейтенант още като войник, а след службата си в Българската народна армия (БНА) е изпратен в поделение на Вътрешни войски.
През 1952 е приет за член на БКП. Уволнен по негово желание от Вътрешни войски през декември 1953, постъпва на работа в Димитровски районен комитет на БКП в София като технически секретар, а после като политически помощник на първия секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по училищата.
През 1955 г., по предложение на Димитровския районен комитет на БКП е изпратен да следва в СССР, в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти в Института, а 1956 – 1958 г. е член на партийното бюро. Въпреки 6-годишния образователен курс в МГИМО, по негова молба му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959 г. е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон.
Завършва Института през 1960 г. със специалност „Международни отношения“ (Западни страни), след което за кратко постъпва в Министерството на външните работи.[1] Подава молба да бъде назначен на работа в МВР и след съответното проучване през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на ДС (разузнаването). През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР, която завършва с отличие. В документа, издаден от КГБ за обучението на Гоцев, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия. След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като оперативен работник в Първо управление на ДС, отдел 03 „Западни страни“.
