Работещата държава е в малките неща. Обикновеният човек ги усеща в малките неща-- например – в това дали улицата, на която живее е разбита и дали някой му вдига телефона в общината, когато се обади за проблем.
Ето една малка история, на един малък човек като мен в държавата на герб. Улицата, на която живея във Варна се разби от пороите през пролетта – прясно асфалтирана. Опитах се през юни да разбера какви са плановете на общината за нея, след десетки телефонни обаждания -- не успях. (говорим за около 300 метра в идеален център на Варна) Преди седмици– на нея се появи техника и хора, които започнаха да ровят и да дълбаят. Като ги питах колко време ще отнеме ремонта, ми отговориха поне месец. Говорим за 300 метра!
Помолиха хората да не паркират колите си на нея. Добре. Това е синя зона за която плащам, но няма значение, ще обикалям с колата надалеч, за да може по-бързо моята улица да се ремонтира. Обаче след 2-3 дена работниците изчезнаха, техниката изчезна. Остана непроходима улица – разорана и разбита и изоставена. Аз търпеливо паркирах надалеч, един ден не можах да намеря къде и паркирах за през нощта на един обрасъл с плевели тротоар – само за няколко часа, за да я изместя на сутринта, но ми забиха глоба 50 лв. в осем и половина през нощта!
Обадих се днес на община Варна да разбера какво става с ремонта на улицата по който не се работи. Говорим за 300 метра! Никой от многото телефони на агенция Пътна Инфраструктура на Община Варна не вдигаше в 10 часа сутринта в работен ден. Телефоните бяха към 20! Обадих се на зам. кмета с Иванов, под чиято шапка е пътна инфраструктура Варна, неговият телефон също не отговори. Обадих се на връзки с обществеността към администрацията – от там ми обясниха, че хората може да са по обекти и да напиша писмен сигнал. Тогава моята сдържаност избухна. И казах, че сигнали аз няма да пиша, а искам да говоря с някой за улицата си! Когато споменах, че съм и журналист, девойчето ме взе присърце и ми каза, че ще се обади на хората да ми се обадят за улицата и какво става с нея. Питах я до края на работния ден ли? Тя ми каза, че се надява.
Ми напразно се надява, защото още не са ми се обадили. Та това което искам да кажа, е че в САЩ например, като задам въпрос на Общината ми вдигат телефона и ми отговорят на въпроса МОМЕНТАЛНО! Та, държавата на бойко борисов се изразява в малките неща.
От там тръгва държавата—до някой да ти вдигне телефона и да те информира какво се случва на теб – като на данъкоплатец. Затова, когато някои тъпоумни дебили ми кажат, че България при герб се развива добре, моят отговор е един – сложи си една релса на врата и скочи от Аспаруховия мост във Варна!
Журналистът Татяна Кристи, Facebook
