В социалната сфера трябва да се пренаредят въобще приоритетите. Тя е чувал с много кръпки – давано е на всеки по малко и в крайна сметка никой не получава от социалната система това, от което има нужда.
Това коментира пред БНР Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, бивш социален и външен министър и евродепутат.
Относно анонсираното от управляващите увеличение на социални плащания за догодина Калфин коментира, че „всички пари, които се налеят допълнително в публични услуги, са добре дошли“, защото имаме най-лошите публични услуги в целия Европейски съюз.
„Тук има едно голямо „но“ – тези пари очевидно е, че няма да дойдат от по-високи данъци, ще дойдат от спестявания. Какви са тези спестявания? Виждаме всяка година как декември се харчат между 1.5 и 2 милиарда лева в рамките на няколко седмици. На практика правителството стиска кранчето и го затваря цяла година (и към момента бюджетът е събрал повече пари, отколкото е похарчил, и това е в разгара на кризата с коронавируса), за да може ноември, декември, януари да харчи свободно и без много парламентарен контрол. Тези пари ги обещават. Големият въпрос за мен е дали това са добре похарчени средства.“, каза още Калфин.
Според Калфин много по-добре е вместо да се раздават детски надбавки на калпак, тези пари да отидат „там, където е концентрирана бедността“, защото 40 лева са едно за човек с доход 600 лева и друго за този с доход от 6 хиляди лева. Същото по думите му се отнася и за 50-те лева на пенсионерите.
„Те идват като някакво благодеяние. Това са хора, които са си заработили пенсиите. Ако искаш да спазваш пенсионния модел, трябва да се отчитат две условия – кой колко дълго се е осигурявал и каква сума е внасял. С всички тези изменения – с по 50-те лева сега, с вдигането на минималната пенсия, с това, което се предвижда за догодина – увеличаване на едни пенсии с 5%, а на други с 10% изцяло се разрушава нормалния пенсионен модел. Оттук нататък стои въпросът кой точно и какъв стимул ще има да се пенсионира, след като пенсията е въпрос на решение на някое правителство някой ден“, коментира бившият социален министър.
„Това е изцяло предизборно – целта е да се купят гласове, да се купят хора, да се каже – вижте колко много пари даваме. Това е с цената на още по-голямо обезсмисляне на нормалните системи, които искаме да функционират в една държава. С 50 лева или с 40 лева детски няма да се реши нито един проблем, но ще се създадат много проблеми в логиката на публичните финанси и доверието на хората в тях“, смята Ивайло Калфин.
Резолюцията за върховенството на закона е много остра към България и поставя въпроси, които не се поставят даже на страни-кандидатки. Тази резолюция, който и да управлява България, ще тежи на държавата ни дълго време, подчерта Калфин.
„ЕС няма силни инструменти да ни реши проблемите, както много българи очакват, но пък вижда всичко и може да даде добра оценка какво се случва в България. В случая тази оценка е много негативна.“, допълни още той.
Показателно според Калфин е, че големите политически групи, с изключение на тази на ЕНП, в която членува ГЕРБ, са подкрепили резолюцията. „Тя не мина „на косъм“ или с няколко гласа разлика. Това е мнението на институция за България и то важна европейска институция. Очаквам години напред да ни припомнят текстовете от нея, който и да управлява България.“
България е стигматизирана като проблемна страна и всяко правителство се опитва да излезе от тази стигма. С една подобна резолюция страната ни се връща много назад, отбеляза още Ивайло Калфин.
