В продължение на години дебатите в Европа за погазване върховенството на правото са били с фокус Полша - държавата, в която правителството нарушава независимостта на съдебната система и подклажда дискриминацията спрямо представители на ЛГБТ общността. Обект на дискусии е била и Унгария, кодето премиерът Виктор Орбан пренаписва Изборния кодекс, дискриминира свободата на печата.
Със своята противоречива политика, която е срещу принципите на европейската комисия, тези две държави заслужават цялото внимание. Но напоследък погледът се обърна и към България, където шансът за честен съдебен процес и равенство пред закона изглеждат дори по-малки, а корупцията е много по-разпространена.
Допреди изминалото лято, когато след серия от скандали в страната избухнаха протести срещу управляващите и главния прокурор. Те продължават вече три месеца.
Демонстрации се провеждат почти ежедневно в столицата в София. На фона на това България получи и доста слаба оценка в първия доклад за върховенството на закона, който бе публикуван от ЕК миналата седмица.
“Най-сетне Брюксел насочи погледа си към този край на ЕС. Досега винаги са поглеждали настрани, защото правителството ни не създава проблеми в Брюксел и има “правилните” политически съюзници”, заяви пред нидерландското издание NRC Биляна Гяурова.
В ЕП този четвъртък бе обсъдена критична спрямо българското правителство резолюция. Основната забележка е заради системното и значително погазване на принципите на върховенство на закона, демокрацията и основните права. Има притеснения, че управляващите облагодетелстват финансово лица, близки до партията. Премиерът Бойко Борисов е посочен като виновник за разпространената из цялата страна корупция.
Това са доста сериозни обвинения. Но предвид позициите на Борисов като важен член на най-голямото политическо семейство в Брюксел - ЕНП, под въпрос стои дали тази резолюция ще бъде взета под внимание.
“Във всеки случай това е сигнал, че хората ги е грижа за България в Брюксел”, посочва Гяурова.
Други са доста по-малко оптимистични относно ролята на Европа в решаването на националните проблеми на България. По време на масовите демонстрации през 2013 г. (също срещу Борисов), също се развяваха много европейски знамена. В сегашните протести гражданите често преминават покрай представителството на ЕК в София, за да изразят недоволството си от липсата на реакция от страна на ЕС.
“Експериментът страна без независима съдебна власт да бъде допусната за членство в ЕС очевидно се е променил. И дори след това ЕС не е направил нищо, за да подобри ситуацията с върховенството на закона. Българската прокуратура не е реформирана по никакъв начин”, заявява Николай Стайков от Антикорупционния фонд.
Стайков не вижда какво може да се промени в българското развитие с повторното въвеждане на механизма за наблюдение на България, което бе предложено от Вера Йоурова.
“Това не помогна преди”, заяви Стайков.
Той смята, че прогрес може да бъде постигнат само ако ЕС формулира ясна дефиниция за върховенство на закона и въведе съответните последствия за неговото погазване. Това е предмет на обсъждане, който стана повод за разделение в самите държави-членки.
Фондовете от Брюксел са много важни за гражданите на държавите от Централна европа, но освен това спомагат и за корупцията. В България, европейските пари често свършват в джобовете на политическия елит и близките до него олигарси. Те са успели да овладеят и прокуратурата, която преследва политически врагове и същевременно помага на други разследвания за корупция да бъдат забравени и загубени.
Една от най-ясните метафори за това как Европа всъщност позволява на това да се случва дойде от Лозан Панов в интервю за авторитетното германско издание “Шпигел”.
“Може да се сравни с раково болен, чиито важни органи са били засегнати, но всеки път, когато отиде на лекар, му казват, че всичко е наред и му дават кутия с шоколадови бонбони. В Европа тези шоколадови бонбони са милиарди евро под формата на субсидии”.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
