А амнезията е много характерна и много удобна, защото тя те прави чист всеки път. Всеки ден те прави чист. Това което ме порази днес, в тази нейна изповед на Караянчева, че й идвало да се хвърли от някакви родопски скали.
Това сподели пред Фрог Нюз поетът Николай Милчев. Ето какво още каза той пред екипа ни.
Г-н Милчев, темата днес е председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Във ваш пост във Фейсбук /в края на интервюто - б.а./, както мнозина, предсказвате, че оставката й няма бъде дадена. Но казвате и нещо много интересно, че тя притежава две много важни качества за политик – амнезия и патос. Какво имате предвид?
Точно така е. Темата Цвета Караянчева не е от вчера, не е от самата Караянчева, а е от 30 години насам. Ако щете от 100, от колкото години си искате. Темата за Караянчева е за несъответствието между възможности пост, който се заема. Това несъответствие е характерно за нашите земи, а както нагледаме напоследък и за света. Когато гледаме обаче, че тези несъответствия са толкова драстични, че хората започват направо да се вцепеняват от това, тогава става зле.
Що се отнася до тези две качества, които тя безспорно притежава – амнезия и патос, ще ви кажа, че още в началото, когато чух първите две нейни речи усетих едно нищо говорене плюс патос. Тогава си казах: „това става за политик“. Това е говорене на политик. Цялата наша политика през последните 30 години е мит и патос. Политиците, които някога бяха дисиденти и слязоха от трибуните и се качиха в парламента, отидоха и станаха министри, запазиха този патос. Но той вече не съответства на това, което се случва. Патосът е прикриване, често пъти, или на никакво съдържание, или на някакви користни цели. А амнезията е много характерна и много удобна, защото тя те прави чист всеки път. Всеки ден те прави чист.
Това което ме порази днес, в тази нейна изповед на Караянчева, че й идвало да се хвърли от някакви родопски скали.
Какъв е коментарът ви за тази изповед?
Заради кого да се хвърли – заради мен, заради мои познати, заради тези, които се възмущават, или заради този, който според нея уж не бил казал това. Трябва амнезията, когато е прекъсната, а тя имаше едно леко прекъсване днес, трябва да има точни адресати и да има имена.
Какво мислите за това, че тя изключително много напоследък набляга на факта, че тя е жена?
Научили са я. Тя се сети, че е жена наскоро. Научили са я да говори така, защото така може да събуди съжаление и умиление у народа. Вторият начин е, че с това че се удря председателката Корнелия Нинова и се обръща и към всички жени на съответни постове, които уж са нападнати. Тук се прокрадва и една друга мисъл, че в по балканските земи и в частност нашите, мачовщината и прекалената мъжественост и мъжкареенето, включително и в политиката идват в повече.
Г-жа Караянчева не е първата жена председател на Народното събрание, нека не забравяме Камелия Касабова, Цецка Цачева. Не може да не си ги спомним в случая.
Тя не е първата жена наистина, но е първата от нейната порода, която драстично се разминава с възможностите си. Ако при Цецка Цачева не личеше толкова много и битността й на юрист и адвокат тушираше „творческите“ й възможности, тук всичко е налице. Съжалявам не толкова за нея, а за енергията, който изтича и е в страни от главната тема. Сега ще се тръгне по линията на съжалението и омилостивяването. Най-страшното, което може да стане е тезата, че тя е жертва и се превръща в герой. Ако тя се превърне в герой и в жертва, аз не знам за какво става дума.
Да разбирам ли, че като поет не бихте възпели г-жа Караянчева в поема?
Такива като Караянчева са възпявани в обратния и в отрицателния смисъл на думата още от Ботев, преди това Петко Рачев Славейков, после от Смирненски, та до наше време от покойния бай Радой Ралин и още други големи сатирици. Те през сатирата си са се опитвали, не само да пукат пъпки, с извинение, а да лекуват и рани. Защото освен пъпка, такива явления са и много дълбоки рани, които разколебават мислещите хора, направо ги травмират.
Интервю на Диана Йонкава
