След като веднъж е внесен проект за нова конституция, парламентът няма право да прави промени в него. Единственото решение, което може да вземе Народното събрание в този случай, е дали ще подкрепи свикването на Велико народно събрание (ВНС) или ще прецени, че за това няма достатъчно подкрепа.
Това обясни пред Дарик проф. Емилия Друмева, секретар по правните въпроси на президента. Повод бе отправеното искане от държавния глава до Конституционния съд (КС), с което атакува решението на парламента от 2 октомври т.г. за създаване на временна парламентарна комисия, която да обсъди и предложи “конкретни предложения за промени в него”.
Няма спор, че Народното събрание може да създава времени комисии със съответен предмет на обсъждане, каза проф. Друмева. “Проблемът обаче е че тази комисия предлага конкретни предложения за промени в проекта за нова Конституция, а това е нарушение на процедурата за приемането на нова Конституция”, обясни тя. Възможно е вносителите да са ползвали досегашната практика за образуване на комисии при 5-те промени в Конституцията, само че сега има една съществена разлика – когато се приема нова Конституция, проектът се обсъжда, променя и приема само от ВНС. От разговора в студиото стана ясно, че конституционна процедура изключва възможността Временната комисия да разширява внесения проект с предложенията на коалиционните партньори на ГЕРБ от Обединените патриоти – за задължително гласуване, връщане на донаборната служба, образователният ценз при гласуване и др.
“Комисията в Обикновеното народно събрание не може да нанася промени във вече внесения законопроект – това ясно е разписано в процедурата за приемане на нова Конститцуция“, отбеляза Друмева. Практически, ако тази комисия одобри внесения от ГЕРБ проект и успее да събере 160 гласа за свикване на ВНС, (нещо изключено за момента) тогава, на три четения свиканото ВНС ще приема, допълва или отхвърля нови предложения за нова Конституция, обобщи бившият конституционен съдия, коментира още Defakto.bg.
Народното събрание в случая е надхвърлило своята конституционна компетентност, категорична е Друмева и обясни, че това е основния мотив за искането на президента до КС. Дали става дума за незнание и неудачно ползване на практиката досега или е пример за решаване на политически кризи чрез злоупотреба с конституционна инициатива, са въпроси които засягат върховенството на Конституция. А това е проблем от изключителната компетентност на нейния пазител – Конституционният съд, заключи проф. Думева.
