Така наречената здравна реформа в действителност не е реформа, а рационализация. Идеите на Симеон Дянков в социалната сфера са доста ексцентрични, те заличават постигнатия консенсус между социалните партньори, убеден е лидерът на КНСБ
Интервю на Преслава Преславова
- Г-н Христов, кои мерки от антикризисния план на правителството са неефективни и кои се бавят?
- Основен проблем е забавеното усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС. Това забавя реализацията на редица инфраструктурни проекти и като цяло финансирането на голяма част от антикризисните мерки. Допълнително изостава изграждането на Единната информационна система за търсене и предлагане на работна сила, професионална квалификация и преквалификация. Не се реализира и идеята за създаване на централизирано управление на концесионната дейност.
- Синдикатите са съгласни, че в здравеопазването има нужда от промяна и модернизиране, но не харесват пътя за реализиране на тази реформа. Кои са слабите места в правителствената политика?
- Така наречената „здравна реформа” в действителност не е реформа, а рационализация на здравната система, т.е. опит да се съкращават известен брой болници, предимно общински. Хаотичната политика на правителството в тази насока, обаче включва непрекъснати и напълно противоположни мерки: орязване на бюджетите за 2010 г. на всички болници с въвеждане на делегирани бюджети и отмяната им със заявление за допълнително финансиране (около 400 млн. лв) от фискалния резерв; неподписване от месец февруари от НЗОК на договори с болници, които не отговарят на определените в последния момент критерии, и впоследствие удължаване на този срок до края на годината и т.н. Със започналия процес на промени в болничния сектор чрез прилагането на четирите критерии за съответствие по отношение на медицински стандарти, кадри, апаратура и 24-часов прием на пациенти, фактически се допусна груба методична грешка. На първо място трябва да се определят здравните потребности на населението и след анализа им да се определи необходимостта от материални, човешки и финансови ресурси на всяко едно ниво, т.е. да се актуализира националната и регионалните здравни карти – нещо, което не беше направено. На второ място трябва да се определи съответствието на тези критерии за качеството и достъпността на медицинската помощ. Там, където е необходимо да се задоволяват определени здравни потребности на място, държавата и общината трябва да осигурят недостигащите ресурси. Там където болниците не функционират пълноценно, но на достатъчно близко разстояние има други болници с качествено обслужване, се организира открита дискусия с общината и местните жители. И чак след това се приема оптималното решение – за закриване на болницата, за трансформирането й в МЦ, ДКЦ, структура за долекуване или за запазване на болницата с местно финансиране. Именно тази логична последователност е нарушена.
- А вие предлагате ли алтернативен модел за промяна?
- Очакваната от цялото общество здравна реформа не може да засяга само един от нейните елементи – рационализирането на общинските болници. Реформата трябва да обхваща цялостната здравна система в интегриран комплекс от промени в първичната здравна помощ, здравно-осигурителния модел и най-вече въвеждането на стимули за качествени услуги в заплащането на медицинския персонал. Днес липсва ясна визия, поставяща акцент върху интегрираната профилактика и управляемите грижи на хронично болните, които доминират в съвременния тип патология на българската нация. Необходима е промяна на начина на финансиране: реално остойностяване и въвеждане на ДСГ (case-mix) система на финансиране на болничното здравеопазване; промени в нормативната база и създаване на възможност във времето, на болници за продължително лекуване и долекуване, както и хосписи. Сега такава възможност - финансова и нормативна, на практика липсва. Както и усъвършенстване на първичната (извън болнична) помощ с оглед оптимизиране на разходите на болничната. Необходима е и коренна промяна в начина на заплащане на труда на персонала на болничната и извън болничната помощ. Сегашните системи създават възможност за рекет, надписване и свръх хоспитализации. А в първичната помощ липсва интерес за проследяване на развитието на болестта в дома и „борба за повече пациенти, защото водещо е заплащането „per capita” - на брой записани хора. Също така липсват качествени показатели и интерес за активност от страна на общо практикуващите лекари.
- Има ли чуваемост между КНСБ и министрите на ГЕРБ, защо казвате, че диалог с министър Дянков въобще не съществува?
- Чуваемостта не е достатъчна, особено по въпросите, свързани със социалната политика. Приемат се основно предложения, чиято реализация се финансира от структурните фондове на ЕС, докато бюджетното финансиране е силно ограничено. Може би трябва да се открои добрият диалог със социалния министър Тотю Младенов, но това отдавна не ни е достатъчно. В дисонанс със заявената политическа воля и предприети действия от кабинета „Борисов” за активен социален диалог на всички равнища се очертават проблеми, „омагьосани кръгове” от които не по наша вина все още не можем да излезем. Обективният анализ очертава два неформални полюса на действие. От една страна – министърът на труда и социалната политика, даващ ясни сигнали за необходимостта от приемането и провеждането в държавата на по-активни социално ангажирани мерки в ситуация на криза, както и на реални гаранции за тяхното осъществяване. И от друга страна - министърът на финансите, г-н Дянков, в качеството си на вицепремиер и председател на НСТС, публично прокламиращ ексцентрични и понякога странни идеи и предложения в социалната сфера. Тези разнопосочни сигнали, създават различни нагласи в обществото и в повечето случаи – напрежение. Диалогът с министър Дянков е много труден. В основата на това стои неговата политика на изключителни рестрикции в бюджетните разходи. Търсейки на всяка цена балансиран бюджет, се създават предпоставки за силно недофинансиране на основни социални системи. Не можем да се съгласим и с вижданията му за реформите в здравеопазването и пенсионната система. Очакваме тези проблеми да бъдат преодолени и то не само, и не единствено за сметка на авторитета и „арбитриращата” функция на премиера, а преди всичко на зачитането на европейските принципи и правила на равнопоставения социален диалог от всички представители на изпълнителна власт в държавата.
- Какви грешки допуска правителството в антикризисната си програма в социалната и икономическа сфера?
- Директният отговор на този въпрос не е еднозначен, тъй като мерките в тези направления са недостатъчни. Въпросът не е в грешки по приложението, а в недостатъчността на мерки по социалната и икономическа политика. Не може да не отчетем като грешки максималистичния стремеж за поддържане на балансирани, на всяка цена, бюджети, замразяването на доходи, орязването на бюджетни средства за активни мерки на пазара на труда, дългове към бизнеса, вижданията за реформи в здравеопазването и пенсионната система.
- Ефективни ли са като цяло антикризисните мерки на правителството или не?
- Докато мерките по отношение на пазара на труда може да се сметнат за относително удовлетворителни, то по отношение на защитата на икономиката и социалната защита на доходите има още много какво да се желае. Липсва държавна политика за подпомагане реализацията на промишлената продукция и съответно за ръст на производственото потребление. Рестрикцията на доходите на населението не стимулира потребителското търсене. Критично ниски са и обезщетенията при безработица. Все още е силно затруднен достъпът до кредитен ресурс. В този смисъл е необходима нова, значително по-обширна антикризисна програма.
- Какви действия планирате за постигане на адекватни решения в социалната и икономическа политика на управляващите?
- Съвместно с КТ „Подкрепа” сме предложили антикризисен пакет, който се надяваме да бъде обсъден със социалните партньори, а консенсусните предложения да бъдат включени в Националната антикризисна програма. Проблемът е, че дори и да се усети някакво съживяване в икономиката през второто полугодие, високото равнище на безработица ще продължи да тегне минимум още 2-3 години. Възстановяването на заетостта ще бъде продължителен и мъчителен процес, и той ще протича успоредно с преструктурирането на икономиката. Ако тук няма адекватни правителствени политики, очевидно нищо няма да се постигне и в облекчаване ситуацията на пазара на труда. Затова ще настояваме за мерки в краткосрочен, но и в средносрочен план. България трябва да се готви и към хоризонт 2020. Сега правителството като че ли разчита пазарът сам да се справи – автоматично и по логиката на икономическата цикличност. Но това не е традиционната криза, позната за капиталистическата икономика, затова и всички европейски страни вложиха неимоверни усилия и ресурси в овладяването на ситуацията.
