Ако си представим днешна България като книга, можем спокойно да я хвърлим в огъня. Няколко страници обаче трябва да запазим. Те са важни и някой ден можем да се гордеем с написаното там или да се срамуваме. Зависи от това как ще продължим след тази есен.
Ад – това са другите, - казва Жан-Пол Сартр. Ад – това сме ние, - е българският вариант. Въпросът е дали ще разкажем нашите истории правдоподобно или ще искаме да се харесаме на приятелите си с украсени неща. Лятото на 2020 може да се опише по много начини, но всички те ще включват „Отровното трио“, защото то дръпна спусъка на недоволството.
Гешев нахлу с въоръжени униформени в Президенството – така беше.
Преди това Гешев раздаде за публикуване СРС-та и записи, които трябваше да уличат президента Радев в нещо неприятно. Забрави обаче за ефекта на бумеранга, измислен от аборигените. И те по-умни от него…
Бурето с барут бе заложено от корупцията. Последните две-три години се превърнаха в пик на тоталното ограбване на държавата от управляващите в съдружие с криминални типове с олигархична осанка. Фитилът бе запален от поредица скандали, граничещи по драматичност с „Барутния заговор“ в Англия през 1605 г., когато е трябвало да бъде взривен Парламента и крал Джеймс I.
Такъв е бил по онова време изразът на недоволство от управлението и е вършил работа, независимо от чия страна са падали повече глави.
Днес демокрацията предоставя на недоволните две законови форми: протести и избори – редовни и предсрочни.
Недоволните, както и преди повече от 400 години са наричани метежници, заговорници, превратаджии, предатели, родоотстъпници и са преследвани от властта. Чрез държавни институции, но най-вече чрез прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП, КПКОНПИ и пр. И тогава, и сега това се е правело под предлог, че се спазват законите и се защитава общественият интерес. И тогава, и сега управниците лъжат и манипулират, за да запазят властта.
И ако някога кралете и техните доверени съветници и министри са били елит от високообразовани хора, макар и не винаги почтени, днес у нас такова условие не съществува.
Натрупванията на лоши практики, злоупотреби, арогантност, аморалност, некадърно управление, кражби, лицемерие, интригантство, притворство, себелюбие, бруталност, насилие и цинизъм доведоха до отвращение на управляваните от управляващите. Управляващите, които са избрани законно, но които погазиха обществения договор.
В тези условия и среда се появи т.нар. „Отровно трио“ в състав: проф. Велислав Минеков, адв. Николай Хаджигенов и ПР експертът Арман Бабикян. Кръстник им бе журналистът Сашо Диков в телевизия Евроком. Те отправяха от телевизионното студио остри критики към властта и действията на главния прокурор Иван Гешев (преди това към Сотир Цацаров). Запомниха ги, защото са различни от обичайните коментатори и анализатори, досаждащи на публиката от години. И защото не са платени – повтарям: не са платени! – това е важно. „Триото“ даде сигнал в мрежата и ефектът бе, сякаш някой разлюля камбаните на „Св. Ал. Невски“…
Площад „Независимост“ се покри с народ. Вече повече от 100 дни. Формулирани бяха исканията: Оставки на Бойко Борисов, Иван Гешев и цялото правителство. И предсрочни избори след саморазпускане на Народното събрание. На протестите избухна енергия, каквато не бяхме виждали от години. Това гражданско вълнение бе различно от всички досегашни. В него нямаше замесени политически партии, нито политици се самопровъзгласиха за водачи. Всички опити в тази посока бяха охладени от младите хора, които този път не искаха хляб и работа, а морал в управлението, добър живот и бъдеще за всички. Към настойчивото: "Мутри, вън", се присъединиха нови и нови хора от всички възрасти, занятия и възгледи.
Над 100 дни триото не подви крак, не се оплака от несгодите, нападките, заплахите, обидите, сарказма, интригите и провокациите. Скулптор, адвокат и пиар експерт се оказаха жилави и устойчиви на бури от всякакъв характер. Те, произволната извадка от средната класа, демонстрираха устойчивост, по-голяма от тази на тренираните и наистина платени униформени от всякакви звена и структури на МВР и тайните служби.
Със сигурност към Минеков, Хаджигенов и Бабикян могат да се отправят упреци, критики и съвети. Но какво, и достатъчно ли направи всеки от нас? Причината те да са на площада и над три месеца да поемат отговорността за идващите всяка вечер хиляди граждани, е корумпираното и деградирало управление. Трима души се изправиха срещу него, хиляди застанаха до тях. Това са фактите и те са важни.
Всеки сам защитава свободата си. И когато тя е застрашена, когато е застрашена свободата на моето семейство, на моите приятели – значи е застрашена свободата на всички. Цели народи са се вдигали и все още се вдигат, когато усетят тази заплаха. Ние правим първи крачки. Затова "триото" заслужава уважение.
Няма специален повод за този текст. Освен може би събитието "крави посрещат любимия вожд" или вехти календари с пейзажи за хора, видели всичко в живота… Заради тази – ебахти държавата – сме длъжни да продължим.
Именно тези странички от книгата за България трябва да останат.
Огнян Стефанов
