Правителството одобри позицията на България за предприемане на действия пред Съда на Европейския съюз на основание чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с разпоредбите на Пакета Мобилност I.
За да защити интересите на компаниите, извършващи международен превоз на товари, България ще инициира действия за внасяне на писмена искова молба за завеждане на дело пред Съда на Европейския съюз по Пакета Мобилност I. С цел отмяна на част от разпоредбите на споменатите правни актове, ще бъдат внесени три отделни жалби за отмяна по спорните текстове във всеки отделен проблемен законодателен акт, информира Нова тв.
Разпоредбите в новите актове относно правилата за връщането на водача, връщането на превозното средство и командироването, забраната за ползване на седмична почивка на борда на превозното средство и периода на почивка между два каботажни цикъла, категорично водят до крайно неблагоприятни последици за българските предприятия, извършващи международен автомобилен превоз на товари.
Новите текстове са небалансирани и в ущърб на българските транспортни оператори, както и в общ план за операторите от периферните държави членки. Приетите разпоредби водят до дискриминиране на база географско положение, както и до ограничаване на равнопоставения достъп до Единния вътрешен пазар. За част от приетите вече текстове няма представена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, което българската страна е изтъквала многократно в хода на преговорния процес.
В резултат на продължителен преговорен процес и въпреки противопоставянето от страна на България и на други държави членки като Румъния, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта и Кипър, на 31 юли 2020 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани, приетите от Съвета на Европейския съюз, правни актове в областта на международния автомобилен превоз на товари от Пакета Мобилност I:
• Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи;
• Регламент (ЕС) 2020/1055 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на регламенти (ЕО) № 1071/2009, (ЕО) № 1072/2009 и (ЕС) № 1024/2012 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора на автомобилния транспорт и
• Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012.
Разпоредбите в новите актове относно правилата за връщането на водача, връщането на превозното средство и командироването, забраната за ползване на седмична почивка на борда на превозното средство и периода на почивка между два каботажни цикъла, категорично водят до крайно неблагоприятни последици за българските предприятия, извършващи международен автомобилен превоз на товари. Новите текстове са небалансирани и в ущърб на българските транспортни оператори, както и в общ план за операторите от периферните държави членки. Приетите разпоредби водят до дискриминиране на база географско положение, както и до ограничаване на равнопоставения достъп до Единния вътрешен пазар. За част от приетите вече текстове няма представена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, което българската страна е изтъквала многократно в хода на преговорния процес.
