Чета тези дни как разни ВИП арестантки обвинени от спецпрокуратурата са освободени след продължителен арест с изменена мярка за неотклонение от най-тежката в най-леката подписка. Това разбира се се прави не защото прокуратурата е прекратила наказателното производство или се е убедила, че няма опасност да се укрият или извършат друго престъпление, а защото е изтекъл максималния осеммесечен срок на задържане.
Така за кой ли път се убеждавам, че мярката за неотклонение "Задържане под стража" у нас се превръща в наказателна репресия, а наказателния процес в един голям театър, в който всички участници, в това число и държавното обвинение и защитата и самия съд, знаят какъв ще бъде финала на пиесата, но говорят със заучени правни клишета. Първоначално може би само обвиняемия и семейството му са учудени от това, което им се стоварва на главата, но след втория месец и те се убеждават, че всичко е предначертано и почват да задраскват дните в календара докрая на осмия месец от задържането. След това обикновено следва забравата, изведнъж така опасния обвиняем, става безинтересен на прокуратурата и той просто заминава в мизансцена сдобивайки се с нова роля тази на вечния обвиняем. Накрая дори и журналистите вече не се сещат за него. Sic transit gloria mundi.
Адвокат Стефан Левашки, Фейсбук
