”Достойнство” е непознато състояние на духа за Борисов. Ранните му години са белязани с раболепие пред силовите структури на ВИС и СИК. Средата, в която животът моделира ценностите ти те белязва за цял живот. Малките хора са като паразити - прилепват се към мощен гостоприемник и заедно с кръвта изсмукват модели на поведение, морално - етични категории, цели и мечти.
Момче за всичко, шофьор , охранител- винаги с унизително угодническото поведение на страхливец, оцеляващ на гърба на силните. Предателството, подмолните сюжети, интригите са методите за оцеляването му.
Така е и сега.Изповедта му пред Туск сигурно е била съпроводена със сълзата на неразбрания от народа си спасител, а може би не само....
Улицата възпитава различни хора.Големите изгарят, мижитурките оцеляват - жалки, страхливи, ненужни, винаги зависими и никога достойни хора.
Днес Борисов седи на няколко стола и всячески се опитва да умилостиви гостоприемниците си, без които е свършен.
А те лекичко се отдръпват, изтръгват пипалата на паразита , изолират го.
Световната сцена не е улицата от 80-90 години на миналия век. Играта пак е безпощадна, но момчетата с филиите мас нямат място там. Освен като изпълнители на поръчки. И при условие за лоялност. С два стола и различни господари няма да се получи.
За това Борисов скита по шубраците - не е в състояние да намери изход , а и не може.Въпрос на капацитет.
"Уморените коне ги убиват, нали..."
Румяна Ченалова, Facebook
