800 милиона лева. Толкова повече пари ще бъдат наляти в образователния сектор догодина. Това е заложено в определения от редица икономисти като “разхитителен” бюджет за 2021 г. Общият размер на парите се увеличава на 5.6 милиарда за догодина. Но ще реши ли това проблемите в образователната система у нас? Отговорът е простичък - не.
Близо 418 милиона лева ще отидат за последното увеличение на заплатите в сектора. 360 милиона от тях са предвидени за трудовите възнаграждения на учителите. Така стартовата основна заплата за учител от 1 януари догодина става 1260 лв. Минималните възнаграждения на старшите учители ще достигнат 1300 лв., а на главните - 1350 лв.
Проблемът обаче не е само в заплатите. Защото образователната система не е търговско дружество. С ръста на заплатите няма да се промени остарялата методология на работа, канцеларската работа на преподавателите няма да намалее.
Според последните доклади на PISA българските деца се нареждат на последно място по функционална грамотност в Европа. Проучването на функционалната грамотност се прави на всеки три години и оценява степента, в която 15-годишните ученици са придобили ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в съвременното общество. Изследването е проведено сред 600 хил. ученици от 79 държави през 2018 г. В България участниците са били 5 294 от 199 училища. Оценката се фокусира върху уменията в четенето, математиката, природните науки и финансовата грамотност.
Неща, които би трябвало да се учат в училище.
Истината е, че голяма част от учителите просто нямат време. Защото са затънали до гуша от канцеларска работа - попълване на протоколи, документи, следване на програма, изготвена от хора, които са далеч от образователния процес и класните стаи. Учителите нямат почти никаква възможност да “импровизират”. Защото децата в клас се смятат за едно цяло. По презумция всяко училище прилича на другите. Всяко дете - на съучениците си. А това съвсем не е така, уважаеми.
Децата имат нужда от подход. Системата има нужда от гъвкавост. Учителите имат нужда от време, за да направят процеса по-приятен. А не да препускат през учебниците, защото по програма времето не стига за покриване на материала.
Ръстът на учителските заплати може би ще мотивира по-младите преподаватели да влязат в класните стаи. И така училищата да не останат без учители, когато сегашните достигнат заветната пенсионна възраст.
Но системата бързо ще ги откаже от професията. Защото ще разберат, че се бият с вятърни мелници.
Джесика Вълчева
